Но Кейт жънеше успехи. Това беше лесно да се види, макар Мериан да не искаше да го признае. Тя скърцаше със зъби срещу настойчивата мисъл, че някак си, по някакъв начин, Кейт Фокс щеше да сполучи.
— Пристигнахме — обяви тя ненужно. — Влизай. Не бива да караш госпожа д’Амато да чака.
— Благодаря — отвърна мило Кейт. Все едно можеше да прочете мислите на другата жена. Тя влезе уверено в кабинета на началничката си и затвори вратата.
Флор д’Амато беше жена с тънка талия и на определена възраст, която — благодарение на най-добрите дерматолози в Ню Йорк — не бе известна на никого. Ботоксът и мини лифтингите, пилингите и филърите й придаваха гладко и перманентно учудено изражение. Тя никога не се мръщеше, защото не можеше. Но нямаше как да заблуди служителите на „Кюти“.
Избухливият й нрав беше легендарен.
Те живееха в непрестанен ужас от нея.
Служителите, които бяха оцелели повече от пет години, можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Флор уволняваше хората с жизнерадостен ентусиазъм. Правилото й беше: „Едно възражение и изхвърчаш“. Всички знаеха, че номерът в това списание беше да се издигнеш до позиция, на която Флор би те търпяла, след което да напуснеш, преди тя да те изрита. По този начин можеше да си смениш рубриката и да отидеш да работиш за друго елитно списание. Защото вдигнеше ли ти мерника, Флор д’Амато се постараваше да разпространи такива слухове, че повече никога да не си намериш работа.
Тя изгледа строго Кейт, когато младата жена влезе в кабинета, и присви очи преценяващо.
— Е, очевидно си решила да създаваш проблеми — заяви.
Кейт изпита неприятно усещане в стомаха си. Едва успяваше да си плаща наема, а поддръжката на външния вид струваше скъпо в този град. Харесваше работата си в „Кюти“. Щеше да е отвратително да я загуби.
— Така ли? — каза бодро. Не можеше да си позволи да покаже слабост пред старата лъвица. — Едва ли последната ми статия „Спести или похарчи“ за гланцовете за устни е причинила на рекламодателите много безсънни нощи.
— Не става въпрос за работата ти — обясни Флор и размаха ръка с раздразнение. — Тя е задоволителна.
Това прозвуча като висока похвала. Кейт леко се отпусна.
— Имам предвид външната ти дейност.
— За социалния ми живот ли говориш?
— Именно — отвърна редакторката.
Кейт леко се стегна.
— Смятам, че съм навършила двайсет и една, Флор. И имам право да излизам, с когото си искам.
Една непреклонна вежда се повдигна едва-едва. Кейт Фокс се доближаваше до определението „непокорна“. Никой никога не разговаряше по този начин с Флор д’Амато.
— „Кюти“ има определен имидж, към който трябва да се придържаш — каза тя.
— О, няма проблем — отвърна Кейт. — Когато излизам, не нося „Гап“. Старая се да се съобразявам с модата. С това съм известна.
— Започваш да си създаваш репутация — заяви равно Флор.
— Благодаря — усмихна се Кейт.
Благодаря. Благодаря? Момичето се държеше така, все едно току-що бе получило комплимент. Чистата дързост и тази непокорност в държанието й за миг изумиха Флор. Имаше нещо достойно за възхищение в наглостта на малката.
— Нямах предвид облеклото ти по последна мода, Кейт. Имах предвид поведението ти на… на…
Тя се изчерви, което не бе типично за нея. Не можеше да се принуди да погледне момичето в лицето и да добави: „на златотърсачка“. Но тъкмо това искаше да каже.
— На жена на развлеченията — довърши неубедително. — И смятам, че трябва да внимаваш. Старшите служители в списанието не получават повишение, ако започнат да стават част от публикуваните истории.
Кейт кимна. Това поне бе добър съвет. И честно казано, може би беше само леко неловко, задето Флор д’Амато я бе повикала по повод забавленията й извън работно време. Тя не се разкайваше за нищо, но щом си създаваше репутация сред жените, скоро щеше да си създаде такава и сред мъжете.
Не би навредило на марката, каза си.
— Схванах идеята. Благодаря за предупреждението — отвърна тя.
Успокоена, Флор се обърна към един документ върху бюрото си.
— Всъщност може да се окаже полезно. Разбирам, че си ходила на парти в клуб „Метрополитън“ миналата събота.