Тя искаше пръстен. Този на Маркъс Броудър щеше да е направен от чиста платина.
— А това е всичко, което ми трябва да знам — добави тя.
И въздъхна.
Пета глава
Беше вторник сутрин. Тя си спомни това по-късно, както и прекрасното чувство за пролет в града, след като дългата сурова нюйоркска зима най-после беше свършила. Сега те се къпеха в слънчева светлина, дърветата в квартала се бяха раззеленили, стъклените кули на небостъргачите насочваха топлината на слънцето към тях. Манхатън беше залян със светлина.
Кейт се бе облякла много внимателно. Никакви дънки днес. Тъй като Маркъс Броудър не беше на брачния пазар, може би щеше да успее да го впечатли като бъдещ шеф. Вероятно й беше време да порасне. Кейт реши, че не се е целила достатъчно високо. Затова още не беше омъжена. Партитата в най-добрите нощни клубове с богати превзети младежи… се оказаха живот, който не й хареса толкова, колкото очакваше. Беше време да премине на по-горно стъпало.
Разбира се, тя вярваше в целите на живота си. Майка й бе пределно ясна. Работата беше само за подсигуряване на умното момиче. Но, що се отнасяше до срещите с мъже, пред нея щяха да се отворят още повече врати като старши управител, отколкото просто като авторка на статии за гланцове за устни. Мъже със състояние, мъже, които участваха в управителни съвети. Момчета, чиито жени трябваше да са изискани, красиви и дискретни.
Беше й писнало да подчертава прекалено сексапила си. Беше й писнало да подценява възможностите на Кейт Фокс.
Настъпи време да приключи с това — сега.
Кейт избра костюм с пола на „Джил Сандър“ с изключително елегантна кройка, но в дързък нюанс на много бледо лимоненожълто; прилепнало сако върху бяла тениска и пола, която се впиваше в извивките й, но надолу се разкрояваше в женствени плисета, само около сантиметър по-къса от очакваното. Съчета дрехите с обувки от мека кожа и на средно висок ток на „Джими Чу“ и не си сложи никакви бижута, с изключение на дребни, дискретни яркожълти диамантени обеци. Видът й излъчваше младост и професионализъм, жизнерадост и женственост. Русата й коса се подчертаваше от маргаритените нюанси на тоалета й: сутринта я бе оформила със сешоар в стилна прическа. На лицето си не сложи нищо друго, освен тониращ овлажняващ крем, малко бронзираща пудра вместо руж и някакви неутрални сенки на „Боби Браун“ върху клепачите. Нямаше очна линия, нито спирала. На устните си постави безцветен гланц, нещо, което да я отличи от свръхгримираните модели, които мъж като Маркъс Броудър вероятно бе свикнал да вижда.
Отражението й й бе вдъхнало увереност. Излъчваше шик, изглеждаше под контрол, в идеален вид за модния офис, в който работеше. Беше елегантна, а не предизвикателна. Най-лошото, което Флор можеше да каже, беше, че смелият избор на жълт цвят подчертава младостта й. На рамото й висеше малка чанта на „Майкъл Корс“ от елегантна златиста кожа.
Тя чакаше отвън на тротоара, когато Маркъс Броудър пристигна.
И той пристигна със стил.
Лимузината, черна и лъскава, измита до блясък от мръсотията на манхатънските улици, измърка тихо и спря пред офисите на „Кюти“. Кейт видя, че прозорците са с тъмни стъкла. Обикновените хора нямаха шанс да оглеждат Маркъс Броудър само защото е спрял до тях в някое задръстване. Не че биха имали някакво съмнение кой се вози вътре — на регистрационните табели на колата пишеше: „МАРКЪС 1“. А и самият автомобил беше от този тип бензиногълтащи зверове, които защитниците на околната среда яростно проклинаха. Маркъс нехаеше за баланса и финеса, притежаваше класа и парадираше с нея. Кейт се опита да не й потекат лигите. Колата беше достатъчно голяма да побере средно по размер джакузи и напълно оборудван мокър бар. Предвид репутацията на Броудър, тя с право се зачуди дали вътре няма и от двете.
Кейт се усмихна рязко, когато отпред излезе униформен шофьор и отиде да отвори вратата на шефа си, сякаш Маркъс Броудър беше значима холивудска звезда, нещо като Брад Пит, пристигащ на червения килим. Само дето той можеше да купува и продава холивудски звезди, ако поискаше. Заедно с филмовите студиа, които ги бяха създали. Сърцето й задумка. Тя изпита отчаяно желание да впечатли този мъж. Но той изяждаше цели компании за закуска и тя не беше готова да бъде просто поредната бройка, минала през леглото му. Така че какво интересно би могла да му предложи?
Шофьорът отстъпи назад. Броудър излезе от колата.
Той беше висок, относително строен, със стегнато, твърдо тяло. Лицето му беше класически гладко и със спокойни черти. Тъмна коса, подстригана късо. Много скъп костюм, веднага забеляза тя, без съмнение правен по поръчка и изглеждащ като от „Савил Роу“18. Ръчно изработени обувки на „Джон Лоб“. Часовник „Пиаже“. От титан, прецени тя.
18
Улица в Централен Лондон, прочута с бутиците си, в които се шият мъжки костюми по поръчка на клиента. — Б.пр.