Тя се скова.
— Неамбициозна?
— Щом знаеш как се продават списания, защо не си в управлението? По дяволите, защо нямаш собствено списание? Хайде де, Кейт Фокс. Нима не можеш да се справиш по-добре от това да си обикновена журналистка и да се хвалиш с наистина нищожната си заплата?
— Не е зле за първа работа — възрази тя.
— Не е ли? — Той й се усмихна хищно. — Моята първа работа беше да търгувам с финансови деривати в „Голдман Сакс“19. Правех четвърт милион годишно. И това през 1978-а. По онова време за тези пари човек можеше да си купи туй-онуй.
Кейт почервеня. Обзе я тръпка на желание. Той беше толкова наперен и самонадеян. Харесваше й много.
Мозъкът й се опита да си представи какво ли е чувството да имаш толкова много пари.
— И бях твърде млад, за да разбера, че това са дребни стотинки — добави Броудър пренебрежително, наслаждавайки се на реакцията й. — Какво е твоето извинение?
— Обичам да пиша.
— За дамски чанти? Опитай пак, захарче.
Кейт се сви от смущение. Какво можеше да каже? Че работата й беше просто за запълване на времето, докато срещне някой мъж като него? Че учи усърдно за степен „Госпожа“?
— Стилът и модата са ми страст — заяви тя. — Може би просто все още свиквам с обстановката.
— Е — усмихна се той отново, оставяйки я на мира. — Със сигурност си стилна. Разкажи ми повече за това място. Защо мислиш, че „Кюти“ се продава, като изключим собствените ти творения за обувки и чантички.
Кейт си пое дълбоко въздух и започна да разказва сладкодумно. Разполагаше под ръка с всички факти и цифри и малко си отдъхна, като видя Маркъс Броудър да кима замислено, докато му говореше. Умът му сега се бе отдръпнал от нея; той обмисляше сделката. Това я накара да изпита разочарование, което пък я ужаси. За бога, момиче, каза си. Той е женен. Много женен. За една от най-прочутите модни знаменитости в Ню Йорк. Броудър щеше да е перфектната изгодна партия, само че не беше на пазара. А тя определено искаше повече, отколкото да бъде негово развлечение за една нощ или дори негова любовница, залъгана с чифт блестящи обеци от „Тифани“ и зарязана с лоша репутация.
— Е, това е в общи линии — обяви, когато свърши.
— Интересно — отбеляза Броудър. Той отново я погледна и Кейт почти успя да чуе смяната на гумите в съзнанието му. Откъсването му беше тотално. Той бе от типа мъже, които разпределяха нещата по преградки. Тя усети, че вече е направил сделката в главата си и сега отново търси забавление.
— Ще ни купите ли? — попита го.
— Искаш ли да ви купя?
Тя кимна.
— Да, сър. Това място има нужда да се поразтърси. Още малко финанси ще му дойдат добре. Още малко внимание от страна на пазара. Ако ни купите, рекламодателите ще са още по-заинтересовани от нас. Ще е чудесно да отбележим такъв напредък.
— Това обмислям и аз, да. — Той я погледна. — Ти влизаш ли в сделката?
Кейт отвърна на усмивката му — безстрашно. Застанала до него.
— Разбира се. Както казах, аз съм щатен автор тук.
— Искаш ли да излезем на вечеря?
Тя сви рамене безгрижно.
— С някои колеги от екипа ли?
— С никакви колеги. — Той присви очи. — Само с теб, госпожице Фокс.
— Не, сър — отвърна тя.
— Не?
— Вие сте женен. Не искам да ставам любовница на никой мъж. Дори на вас.
Той отстъпи назад, изненадан от директния отговор. Усмихна се леко.
— Това беше много грубо. Освен това още дори не съм ти отправил предложение.
— Предложение без пръстен не си струва. Аз възнамерявам да се омъжа в даден момент. Искате да си говорим за сделки? Това е сделката. Много е вероятно никой мъж да не поиска жената, оставена от вас, не е ли така, господин Броудър? — Кейт се усмихна игриво.
— Ами ако ти кажа, че бракът ми е към края си? Че съм в процес на развод?
— Ще отвърна, че е жалко, но се чувствайте свободен да ми се обадите, след като приключите с документацията.
— Бива си те — изкоментира той.
Кейт отново вдигна рамене.
— Между другото, господин Броудър, ако търсите списания, в които да инвестирате, трябва да хвърлите един поглед на малкото независимо издание на приятелката ми Емили — „Лъки“. — Тя едва не изтръпна, като се чу да го казва. Какви ги вършеше, по дяволите? Емили никога не би продала списанието, което толкова обичаше.
19
Една от най-старите инвестиционни банки в света със седалище в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. — Б.пр.