Выбрать главу

Тя се скова.

— Неамбициозна?

— Щом знаеш как се продават списания, защо не си в управлението? По дяволите, защо нямаш собствено списание? Хайде де, Кейт Фокс. Нима не можеш да се справиш по-добре от това да си обикновена журналистка и да се хвалиш с наистина нищожната си заплата?

— Не е зле за първа работа — възрази тя.

— Не е ли? — Той й се усмихна хищно. — Моята първа работа беше да търгувам с финансови деривати в „Голдман Сакс“19. Правех четвърт милион годишно. И това през 1978-а. По онова време за тези пари човек можеше да си купи туй-онуй.

Кейт почервеня. Обзе я тръпка на желание. Той беше толкова наперен и самонадеян. Харесваше й много.

Мозъкът й се опита да си представи какво ли е чувството да имаш толкова много пари.

— И бях твърде млад, за да разбера, че това са дребни стотинки — добави Броудър пренебрежително, наслаждавайки се на реакцията й. — Какво е твоето извинение?

— Обичам да пиша.

— За дамски чанти? Опитай пак, захарче.

Кейт се сви от смущение. Какво можеше да каже? Че работата й беше просто за запълване на времето, докато срещне някой мъж като него? Че учи усърдно за степен „Госпожа“?

— Стилът и модата са ми страст — заяви тя. — Може би просто все още свиквам с обстановката.

— Е — усмихна се той отново, оставяйки я на мира. — Със сигурност си стилна. Разкажи ми повече за това място. Защо мислиш, че „Кюти“ се продава, като изключим собствените ти творения за обувки и чантички.

Кейт си пое дълбоко въздух и започна да разказва сладкодумно. Разполагаше под ръка с всички факти и цифри и малко си отдъхна, като видя Маркъс Броудър да кима замислено, докато му говореше. Умът му сега се бе отдръпнал от нея; той обмисляше сделката. Това я накара да изпита разочарование, което пък я ужаси. За бога, момиче, каза си. Той е женен. Много женен. За една от най-прочутите модни знаменитости в Ню Йорк. Броудър щеше да е перфектната изгодна партия, само че не беше на пазара. А тя определено искаше повече, отколкото да бъде негово развлечение за една нощ или дори негова любовница, залъгана с чифт блестящи обеци от „Тифани“ и зарязана с лоша репутация.

— Е, това е в общи линии — обяви, когато свърши.

— Интересно — отбеляза Броудър. Той отново я погледна и Кейт почти успя да чуе смяната на гумите в съзнанието му. Откъсването му беше тотално. Той бе от типа мъже, които разпределяха нещата по преградки. Тя усети, че вече е направил сделката в главата си и сега отново търси забавление.

— Ще ни купите ли? — попита го.

— Искаш ли да ви купя?

Тя кимна.

— Да, сър. Това място има нужда да се поразтърси. Още малко финанси ще му дойдат добре. Още малко внимание от страна на пазара. Ако ни купите, рекламодателите ще са още по-заинтересовани от нас. Ще е чудесно да отбележим такъв напредък.

— Това обмислям и аз, да. — Той я погледна. — Ти влизаш ли в сделката?

Кейт отвърна на усмивката му — безстрашно. Застанала до него.

— Разбира се. Както казах, аз съм щатен автор тук.

— Искаш ли да излезем на вечеря?

Тя сви рамене безгрижно.

— С някои колеги от екипа ли?

— С никакви колеги. — Той присви очи. — Само с теб, госпожице Фокс.

— Не, сър — отвърна тя.

— Не?

— Вие сте женен. Не искам да ставам любовница на никой мъж. Дори на вас.

Той отстъпи назад, изненадан от директния отговор. Усмихна се леко.

— Това беше много грубо. Освен това още дори не съм ти отправил предложение.

— Предложение без пръстен не си струва. Аз възнамерявам да се омъжа в даден момент. Искате да си говорим за сделки? Това е сделката. Много е вероятно никой мъж да не поиска жената, оставена от вас, не е ли така, господин Броудър? — Кейт се усмихна игриво.

— Ами ако ти кажа, че бракът ми е към края си? Че съм в процес на развод?

— Ще отвърна, че е жалко, но се чувствайте свободен да ми се обадите, след като приключите с документацията.

— Бива си те — изкоментира той.

Кейт отново вдигна рамене.

— Между другото, господин Броудър, ако търсите списания, в които да инвестирате, трябва да хвърлите един поглед на малкото независимо издание на приятелката ми Емили — „Лъки“. — Тя едва не изтръпна, като се чу да го казва. Какви ги вършеше, по дяволите? Емили никога не би продала списанието, което толкова обичаше.

вернуться

19

Една от най-старите инвестиционни банки в света със седалище в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. — Б.пр.