Кейт се промъкна по-близо. Това беше Ню Йорк, а тя беше от Бронкс. В този град нямаше да стигнеш доникъде, ако си от срамежливите.
— Маркъс — каза тя, като го отърва от кокалестата хватка на шейсет и няколко годишна бостънска интелектуалка от Горен Ийстсайд, отрупана с диаманти и старомодна кожа от визон. — Кейт Фокс е.
— Знам. — Той се ухили и погледът му се прикова към прилепналата й рокля „Багдли Мишка“ в бледорозово и сребристо. — Значи вече съм „Маркъс“, така ли? Последния път, когато се видяхме, не спираше да повтаряш „господин Броудър“ и „сър“.
— Това беше в офиса. — Кейт отвърна на усмивката. — Където си мой шеф. Но сега сме на парти и аз съм твоя гостенка.
— Отлична забележка — призна той.
С крайчеца на окото си тя забеляза намръщените физиономии на другите жени наоколо. Е, ако на нея й стискаше повече, отколкото на тях, тя не беше виновна.
— Благодаря за поканата. И честит рожден ден.
— Моля. — Той наклони чашата си към нея и Кейт забеляза, че е пълна с газирана минерална вода. Маркъс Броудър предлагаше на гостите си най-отбраните вина и шампанско, но той самият се придържаше към безалкохолните. Според слуховете, мразел да е извън контрол. По това си приличаха. — Очаквах да се обадиш.
— Аз очаквах ти да се обадиш — засмя се Кейт.
— Значи излиза, че съм се издънил първи. — Още по-широка усмивка. — Битка, която съм щастлив, че съм изгубил.
— Каза, че ще се видим по-скоро, отколкото си мисля — отвърна Кейт с лек намек за укор.
— Имах предвид развода си — обясни той. — Ти ми каза, че няма да ми станеш любовница. На никаква цена. Така че нямаше много смисъл да се виждаме, докато не приключех с това. — Броудър отпи от водата си. — Което и направих, и то за рекордно време.
Тя се изчерви. Той беше толкова прям, толкова настойчив.
— Не си го направил заради мен?
— Разбира се, че не — усмихна се самодоволно. — Просто исках да съм разведен. Фактът, че тогава ти ще си на разположение, беше приятен бонус.
Кейт почувства по гърба й да преминава тръпка. Арогантността му си я биваше!
— Минаха няколко месеца. Откъде знаеш, че съм на разположение? Може да излизам с някого.
— Не излизаш с никого. Свободна си. — Каза го с равна, спокойна увереност.
— Откъде знаеш? — предизвика го тя. Усети, че я залива вълна на желание. Броудър беше като природна стихия. Кейт не можеше да реши дали той е секси, или е просто кучи син. Едно беше сигурно — младите бледи богаташки хлапета можеха само да му дишат прахта.
— Първо, ти си тук. Сама ме потърси и дойде при мен. Това означава, че не излизаш с друг мъж. Второ, откакто се запознахме, си мислиш за мен. — Тя стана аленочервена, отвори уста да отвърне. — Не си прави труда да отричаш, захарче. Познавам жените. Трето, познавам много хора в този град, които те държаха под око. Клубовете, в които ходеше, с кого се срещаше. Най-вече с приятелки. Без неженени мъже на хоризонта.
— Шпионирал си ме?
Кейт не бе сигурна как да го приеме. Но Броудър я заслепяваше с чаровната си усмивка.
— Приятелите ми разговарят с мен. Това е всичко. Виждам, че не отричаш.
Тя вдигна рамене.
— Така е. Скоро не съм излизала с мъж.
— Откакто се запознахме?
— Щастливо съвпадение — отвърна Кейт, отмятайки русата си коса. — Ще ме поканиш ли да излезем?
Броудър примигна, след което се разсмя високо.
— Не мисля, че някоя жена е разговаряла с мен така преди.
— Има си първи път за всичко — рече Кейт.
— Така е. Шофьорът ми ще мине да те вземе утре вечер в осем. Не казвай, че имаш планове; не си падам по игричките.
Тя наклони глава.
— А сега трябва да се смеся с народа. — Броудър пое ръката й, целуна я. Отнякъде блесна светкавица на фотоапарат. — До утре, Кейт Фокс.
Кейт го загледа, когато той се отдалечи от нея и вече протягаше ръка, за да поздрави кмета и последната му жена. За секунда тя забеляза езика на тялото — как властният политик леко се поклони, свеждайки глава пред Броудър, как първата дама на града се усмихна превзето. Да, те му се подмазваха. Аурата му от неподправена власт беше невероятна. Половината от мъжете в стаята искаха да спечелят благоразположението на Маркъс Броудър. А всички жени искаха да бъдат с него.