— Къде по-точно? — попита той с широка усмивка. — Нантъкет? Хемптън?
— Нямаш ли нещо в града? — попита невинно Кейт. Сякаш не знаеше.
Маркъс се изсмя гръмогласно, продължавайки играта.
— Разбира се. Повече от едно нещо. Главната ми квартира е апартаментът ми на „Сентрал Парк Уест“. Устройва ли те?
— Устройва ме чудесно — каза весело Кейт. — Навсякъде, където можем да се усамотим. Сега трябва да тръгвам. Имам да предам една статия. Обади се по-късно.
Изпрати му целувка и затвори.
Получаваше се. Тя го виждаше, усещаше го във вените си. Той беше като голяма риба на корда, която тя навиваше много бавно и много внимателно. Държеше точната доза напрежение. Не позволяваше нищо да се обърка. Балансираше, все едно играеше на някакъв психологически шах. Мъже като Маркъс не искаха златотърсачка, но искаха тя да остане впечатлена. Искаха да се изфукат. И работата й беше да влезе в ролята на признателна публика, на лъскаво огледало, което отразяваше Маркъс Броудър — мъжа, който той беше, който той искаше да бъде. Тя никога не се престори на преситена от състоянието му, но пък и не си даваше вид, че го преследва. Кейт беше заета с приятелите си, с малката си работа, със собствения си живот. И на Броудър това му харесваше.
А сега искаше да спи с нея. И Кейт беше готова. От седмици се подготвяше психически. Тя бе имала много мъже и срещи, но нямаше голям опит със секса. Винаги беше много предпазлива, като рядко се бе раздавала докрай.
Но не беше девствена. И макар че избягваше да си го признае, да погледне истината в очите, бе научила това-онова за мъжете, особено за властните заможни мъже, тези, с които се появяваше по партитата. Сексът не беше достатъчен за мъже като тях — но беше задължителен. Имаше просто прекалено много конкуренция там навън, прекалено много секси мадами, които бяха готови да се отзоват при най-малкия сигнал. Когато се появеше точният мъж, той щеше да иска секс. И то много секс.
Кейт обмисляше как ще се държи с Маркъс. И да беше неопитна, той нямаше да разбере. Тя трябваше да е дама пред обществото, но между чаршафите да кипи от страст. Беше чела книги, бе разговаряла с момичета от офиса, бе прекарала няколко срамни часа в интернет, припомни си преживелиците си от предишните си връзки; Маркъс щеше да има нужда от ентусиазъм, умения, чувство за забранено и щеше да го иска често. Днешната трофейна съпруга вероятно беше различна. Не можеше да си пълна празноглавка. Но едно нещо никога нямаше да се промени. Госпожа Маркъс Броудър определено трябваше да е прелъстителка от световна класа. Иначе нямаше начин да влезе през вратата.
Така че тази вечер тя беше готова. Наля си една изстудена чаша шампанско за успокоение на нервите. Само една обаче — пияните жени не бяха секси. Но имаше нужда да се отпусне. Това трябваше да е представлението на живота й и започваше от момента, в който лимузината я оставеше пред жилището му.
Кейт се появи на срещата във впита по тялото рокля от тъмнорозова коприна, която изглеждаше почти като излята върху загорялата й кожа. Тя се възхити на просторния му апартамент с неговите огромни довоенни прозорци и извисяващи се тавани, с хилядата квадратни метра — колкото широчината на сградата — първокласен нюйоркски хоризонт, със зеленината на Сентрал Парк, простираща се под тях, и с всички най-съвременни удобства, зазидани в стените и скрити под дъсчения под и зад напречните греди. Мястото изглеждаше антично, но със сигурност функционираше по съвременен начин. По дяволите, не се налагаше да симулира захласа, в който бе изпаднала. Апартаментът беше наистина поразителен. Това е най-хубавата любовна игра, каза си тя. И когато икономът на Маркъс им сервира вечеря a deux21 — стриди, свежа салата от раци, перфектно шампанско „Шабли“ и италиански сладолед, поръчан специално от най-доброто местенце в Рим: с вкус на круша и ябълка и лека заливка от черен шоколад — Кейт се постара да обърне внимание на всичко — от вкусовете до европейските сребърни прибори от осемнадесети век.
Тя изпи още една чаша вино, сервирана с основното ястие, последната за вечерта — колкото да не се опияни, но достатъчно да я накара да се отпусне, да се отърве от задръжките си и да се фокусира върху Маркъс Броудър. Той беше привлекателен по онзи хищен, арогантен начин. Може би нещо липсваше наистина, но Кейт бе склонна да си затвори очите за подобни дреболии. Никой не беше съвършен. Маркъс беше малко по-кльощав за вкуса й, но тя се опита да си каже, че всъщност е слаб и жилав. Като гладка и гъвкава пантера, която я дебнеше. Лицето му излъчваше сила и целеустременост, очите му бяха приковани в нея. И той знаеше точно каква награда представлява. Когато я заведе в спалнята — още една великолепна огромна стая, украсена с ренесансови гоблени и безценни антики, тя свали бавно шала от раменете си, усмихна се и разкопча ципа на малката си копринена рокля, при което тя се плъзна по тялото й и се свлече на купчинка около обувките й „Лубутен“.