Разкри пълната й голота. Нямаше бельо. Нищо.
Броудър се стъписа. За миг Кейт почувства прилив на абсолютен триумф. Наистина го беше изненадала. Той не можеше да помръдне, не можеше да говори. Тя изправи гръб — линията на гърдите й бе красиво издигната, а твърдият й закръглен задник леко се издаваше — и като вдигна арогантно единия си крак, изрита роклята настрана и застана така. Гола. Високи токчета. Дълга руса коса, спускаща се по гърба й.
— Света Дево — изпъшка Маркъс Броудър. Той беше възбуден. Личеше си и през дрехите му. — Желая те. Трябва да те имам.
Кейт събу обувките си и се покачи върху покривката от китайска коприна, която покриваше английското легло с балдахин. Легна по гръб и разтвори краката си.
— Чудесно. Ела и ме вземи.
Той го направи. И след това нищо не можеше да ги спре.
Кейт мислено описа онова, което почувства, като незначително. Всъщност у Маркъс нямаше нищо нередно — никакви деформации, никакви недостатъци. Тя може и да не усети кой знае какво, но какво от това? Щеше да го преживее. Страхотният секс вероятно беше мит, каза си, фантазия, измислена от мъжете за порнофилмите, в които на жените им харесваше толкова, колкото и на мъжете. Тя се опита да пренебрегне чувството на облекчение, което изпита, когато Маркъс изпъшка от удоволствие и приключи. Имаше много вълнуващи утешения, за които можеше да се сети — завистта в погледите на другите жени, лимузините и частните самолети, разкошните жилища и първокласното шампанско, подаръците във вид на скъпи бижута от „Тифани“ и „Даус Масо“, които той се опитваше да й подари и които тя винаги отказваше. Това беше животът, за който винаги бе копняла, за който майка й бе мечтала, струваше си всички усилия, които бе вложила. Включително изпълненията в спалнята.
Не беше ли това, което жените винаги правеха? Не беше ли това великата негласна тайна на живота? Сексът представляваше билетът, цената на приемането. И умната жена я заплащаше, без да се оплаква. Нямаше никакъв смисъл да се мечтае за нещо по-добро.
Маркъс имаше нужда тя да бъде страстна и Кейт не обърна внимание на опасенията си. Тя изпълни всичко, което се очакваше от нея. Изигра ролята си на сексбогиня. Хей, може би един ден и на нея щеше да започне да й харесва толкова, колкото на него. Но засега, каза си, щеше просто да се придържа към ролята си…
Тя го изненадваше на обществени места. Появяваше се на благотворителни балове, след което го повличаше в някоя тоалетна, където го задоволяваше. Навеждаше се към него по време на някоя скучна благотворителна вечеря и прошепваше някаква фантазия в ухото му, след която той не смееше да стане от мястото си. Готвеше му вкъщи, а после, докато Маркъс унесено се занимаваше с телефона си, тя се събличаше и му сервираше храната чисто гола. Винаги измисляше нещо ново, нещо свежо. Той беше очарован, задоволен, впечатлен. Тя влагаше въображение във всичко. И Маркъс Броудър й отвръщаше подобаващо. Появяваше се в офиса й, за да я заведе на вечеря — със самолет в Париж. Напълни апартамента й с жълти рози, когато тя му бе споменала мимоходом, че те са любимите й цветя. Тъй като Кейт не приемаше бижута, той й изпращаше многозначителни малки подаръци — книги, парфюми, дузина гевречета от любимия й магазин в комплект с пушена сьомга, пристигнала същата сутрин директно от Шотландия. Той беше внимателен към нея и в леглото, играеше си с нея, галеше я, прегръщаше я, когато свършеха. И Кейт никога не му отказваше. Беше на разположение и се стараеше да изглежда ентусиазирана. Все пак това беше огромна възможност — всеки път, щом той се протегнеше към нея — и тя я сграбчваше.
Кейт действаше не само на територията на спалнята. Тя се запозна с майката на Маркъс, единствения му родител, настанена в елитен старчески дом в Бевърли Хилс; възрастната дама беше резервирана и само кимаше срещу Кейт, сякаш почти не й обръщаше внимание.