— Скъпа. — Разумният тон на Емили я свали обратно на земята. — Казваш, че обичаш Маркъс, нали? Тогава просто се наслаждавай. Направи го щастлив. Винаги си твърдяла, че не искаш да работиш. Получи каквото желаеше. Ако той смята, че не бива да се изморяваш, послушай го. Работата ти е Маркъс Броудър, а според слуховете той е много взискателен шеф.
Кейт се засмя на висок глас и от другата страна Маркъс я погледна и й се усмихна. Тя снижи гласа си.
— Както винаги си сто процента права. Много ти благодаря, Ем. Моля те, забрави, че съм казала нещо. Искаш ли да обядваме заедно утре? Или във вторник?
— Когато кажеш. — По гласа й си личеше, че се усмихва — Ти черпиш.
Срещнаха се за обяд в „Суши Гари“ в Горен Уестсайд — скъпо, но не чак до безобразие. Кейт вече се опитваше да избира такива заведения, в които смяташе, че Емили ще се чувства комфортно. Докато излизаше с Маркъс, не й беше лесно… Маркъс се хранеше само в най-добрите и не му пукаше дали на Емили й е удобно. Всъщност изобщо не му пукаше за Емили.
— Както ти казах, фактът, че си сираче, е плюс.
Той се усмихваше, но думите уплашиха Кейт, както и остротата на гласа му.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя безгрижно.
— Сещаш се. Че идваш без други хора, привързани към теб. Имам предвид, че аз имам много приятели.
Той нямаше никакви приятели, доколкото можеше да види Кейт. Имаше много бизнес познати, както и тя… а Маркъс Броудър живееше на много по-високо ниво. Компанията му за вечеря включваше изпълнителни директори, конгресмени, сенатори, влиятелни личности от манхатънската сцена. Той веднага й бе дал ясно да се разбере, че в живота им няма място за приятелките, с които Кейт преди бе излизала на обяд, момичетата, с които се бе срещала и които вече бяха безполезни, след като бе омъжена, жените от офиса на „Кюти“, странното момиче от годините й в колежа. И Кейт не възрази. Никоя от тях не означаваше нищо за нея. Но за разлика от Кейт, Маркъс нямаше най-добър приятел, истински приятел, с когото да излиза. Тя се опита да му обясни, че Емили е специална.
— Помня. Тя имаше списание. Не поиска да ми го продаде.
Кейт се усмихна насърчително.
— Точно така, скъпи. Всъщност те накарах да я попиташ само за да те впечатля. Знаех, че тя никога няма да го продаде.
Маркъс вдигна рамене.
— Тогава защо искаш пак да я видя?
— Защото тя е най-добрата ми приятелка, вече ти казах.
Той въздъхна.
— Можем да отидем на вечеря. Тя има ли си приятел?
— Не мисля. Много е заета с работата си — отвърна Кейт отбранително, закрилнически.
Маркъс се засмя.
— Искаш да кажеш, защото задникът й е с големината на Канзас.
Вечерята не мина добре. Маркъс нае частна стая в „Ле Бернардин“ и поръча да я изпълнят със свежи цветя и приготвени ястия, които не присъстваха в менюто. След което реагира на Емили с абсолютно безразличие, като отговаряше на въпросите й едносрично и непрестанно проверяваше имейлите на телефона си, принуждавайки Кейт да поддържа целия разговор. Очите му огледаха с презрение от горе до долу меката пищна фигура на Емили, обикновената й черна рокля от „Ан Тейлър“ и обувките й с равни подметки. Тя не беше секси, не беше богата и следователно поведението му показваше, че тя няма значение.
Кейт целуна приятелката си за сбогом в края на вечерта и й помаха с престорено веселие. Обърна се към Маркъс с гневен поглед, отваряйки уста да проговори. Но видя нещо в погледа му, студенина, някаква скованост на раменете, които я изплашиха и я накараха да замълчи.
— Нямам представа какво намираш в тази — рече равно той. — Повече не искам никакви срещи с нея.
— Тя е добра приятелка — смънка Кейт мрачно.
— Виждай се с нея насаме, но смятам, че ще успееш да я превъзмогнеш. — Маркъс се прозя. — Да се прибираме и да си лягаме.
Тя не се осмели да продължи темата. Да успее да я превъзмогне? Само дето не й каза директно да зареже Емили. Кейт предпочете да се концентрира върху разрешението в думите му. „Виждай се с нея насаме.“ И тя започна да прави точно това.
Засрамена от грубостта му и не желаейки да я приеме, Кейт се постара повече да няма суперлуксозни манхатънски ресторанти, изобличаващи социалните различия между нея и приятелката й. Емили също не гореше от желание да се среща със съпруга й.