„Надявам се, че ще възникне възможност «Лъки» да бъде купено на пазарна цена. Но корпорация «Броудър» възнамерява да се сдобие с издание, насочено към този читателски кръг, и във всеки случай ще се старае да привлече подобни рекламодатели и снабдители към нашето издание, в случай че не постигнем споразумение. Тъй като «Лъки» е частно списание, считаме, че можем да предложим значителни конкурентни предимства, основаващи се на марката «Броудър» и дистрибуторската ни мрежа.“
Да, помисли си Кейт. Това си беше заплаха, и още как. Ако Емили не се съгласеше да продава, той щеше да започне конкурентно списание, да го продава на безценица, практически да го подари на рекламодателите. Можеше да открадне всичките й печалби и търговци и щом „Лъки“ се провалеше, да поиска пълната цена. Класически подход в стил Маркъс Броудър.
— Но ти си нищо — поклати глава тя, опитвайки се да отрече доказателството пред очите й. — Ти си едно нищо и никакво изданийце. Защо е този негов интерес? Той знае, че сме приятелки… — Гласът й заглъхна.
Емили само я погледна.
— Именно. И може би не му харесва този факт. Затова е решил да ме смачка. — Тя хвана ръцете на Кейт. — Извън връзката ми с Пол това списание е най-важното нещо в живота ми. Ти ми даде това, Кейт.
— Аз нямах нищо общо — каза Кейт.
— Как пък не. Ти ме насърчи, накара ме да мисля, че е възможно, че всичко е възможно. — Кафявите очи на Емили се насълзиха. — Обичам тази работа. Малка е, но си е наша и е нещо хубаво в света, и…
— Не е нужно да продаваш, Ем. — У нея се надигна гняв, нетипична чиста ярост. Маркъс си играеше с живота на Емили само за да й покаже колко е велик. В този момент тя го намрази заради това. — Знам. Повярвай ми, ще го вразумя.
Вечерта Маркъс бе предложил да се хранят в апартамента, което обикновено означаваше, че иска секс и няма да чака да свърши някаква скучна опера или благотворително представление, за да накара Кейт да се съблече.
Тя остави прислужницата им да нареди чиниите и да сервира първото ястие, след което я освободи.
— Благодаря, Карън. Това е всичко за тази вечер.
Маркъс повдигна вежди.
— Може да поискаме десерт.
Кейт преглътна яростта си за момент; не искаше да прави сцена. Не и в присъствието на персонала.
— Това е всичко, Карън. Би ли казала и на всички останали, че могат да се прибират вече, моля те.
— Да, госпожо Броудър — отвърна Карън, доволна, че ще се измъкне преди десет вечерта.
Кейт достави удоволствие на Маркъс, като го разпитваше за деня му и задаваше обичайните си, изпълнени с преданост въпроси, докато не чу затварянето на входната врата, щом икономите и прислужниците си тръгнаха. Най-накрая бяха съвсем сами.
— Права си, не искам десерт. — Маркъс я погледна и прокара език над устните си. Боже, тя все още беше секси, а обикновено му омръзваха след година. Но това момиче… перфектно поддържано, както всичките му жени, но у нея имаше нещо повече, за разлика от останалите… Тези изпъкнали гърди, тези страстни, пълни устни, молещи да бъдат мачкани. Тя беше повече от красива, тя беше изключително изкусителна. След като поизгладеше малките й своеволия, от нея щеше да излезе идеалната съпруга. Маркъс искаше неговата държанка да се харесва на мъжете и те винаги да могат да различат кои момичета са просто закачалки за дрехи и кои са наистина секси. Кейт може и да го вбесяваше, но също го и възбуждаше. Той се усмихна. — Искам само да си легнем.
— Не, не точно сега. — Кейт изненада и себе си. Гласът й беше твърд, спокоен, не изпитваше притеснение. — Трябва да поговорим.
— Трябва да се чукаме — каза грубо Маркъс. — Разговорите могат да почакат.
— Изпратил си имейл на Емили, в който твърдиш, че искаш да й вземеш „Лъки“.
Маркъс избута стола си назад. Членът му се размърда, обичаше да вижда тези огнени искри в очите й. Обичаше да се кара с жените си преди лягане. Тя щеше да се предаде; винаги се предаваха.
— Тя има избор. Може да ми продаде списанието или да бъде смачкана. Искам да имам такова издание. Така правим бизнес ние.
— Не ние. А ти. Тя е най-добрата ми приятелка, за бога. Ти си толкова богат, Маркъс. — Той забеляза — не скъпи, нито мили. Маркъс. — Зарежи това, моля те.