Клепачите му се притвориха. Ето че си дойдоха на думата.
— Тогава ще предложа сделка на теб. Ще го зарежа, ако ти зарежеш нея.
Кейт примигна.
— Сигурно се шегуваш. Току-що ти казах, че тя е най-добрата ми приятелка. Познаваме се от училище.
— Не я харесвам. — Очите на Маркъс не трепваха. — Тя ти влияе зле, Кейт. Ти си моя жена. А благодарение на тази дебела повлекана не си щастлива в тази си роля. Достатъчно проблеми си имам на работа, не ми трябват и вкъщи. Ти можеш да си намериш други приятелки, тя може да си задържи списанието. Всички печелят.
Кейт прихна.
— Моля те, кажи ми, че си правиш майтап.
— Без майтап.
— Няма да зарежа Емили. — Тонът й стана леден. — Нито сега, нито някога. Нямаш право да искаш това от мен.
Маркъс вдигна рамене.
— Добре. Тогава тя може да се сбогува с издателската си кариера. Както вече казах, трябва ни издание като „Лъки“. Сега вече може ли да си легнем?
Кейт го изгледа изумено.
— Мислиш си, че сега ще спя с теб?
Той се усмихна надменно, очите му искряха похотливо. Кейт се сви леко на стола си. Никога не бе виждала Маркъс в това състояние.
— Скъпа, разбира се, че ще спиш с мен. Получи каквото искаше, когато се омъжи за мен. — Ръката му направи жест към луксозната обстановка на апартамента им, античните мебели от Европа, кадифените завеси, безценните персийски килими. — Обичаш всичко това. За това се бореше. — Той повдигна чашата си с „Шато Лафит“, все едно вдигаше тост. — И си толкова добра в това. Това е твоята работа, твоята кариера. Не да пишеш статии и да уреждаш фотосесии за жълти стотинки. Работата ти, Кейт Броудър, е само да ме поддържаш щастлив. — Той погълна виното на една глътка. — И точно затова ще си замъкнеш красивото дупе в спалнята и ще ми изпълниш представлението на живота си. А още на сутринта ще се обадиш на госпожица Емили и ще прекратиш отношенията си с нея. Или аз ще прекратя тези с теб.
Кейт отметна назад глава и издиша продължително и бавно. Беше странно онова, което изпитваше, помисли си тя с една много малка частица от мозъка си, сякаш се наблюдаваше отстрани. Тя беше облекчена. Това бе основната емоция. Имаше и страх, нервност, вълнение, омраза. Но най-вече изпитваше облекчение. С тази част от живота й беше свършено.
— Маркъс, беше забавно — заяви тя. — Но всичко свърши.
Той се вторачи в нея. За миг Кейт се наслади на изписалия се по лицето му шок. Нищо не можеше да изненада Маркъс Броудър. Но тя току-що бе успяла да направи точно това.
— Махай се — каза той тихо.
Кейт изправи рамене.
— Това е брачният ни дом. Не можеш да ме изхвърлиш.
— Ще се изумиш какво мога да направя — отговори Маркъс и гласът му беше леден.
— Отивам отсреща — съобщи Кейт. — В апартамента за гости. — Имаха друго жилище в сградата на отсрещната страна на улицата, с две спални, само за гости. Маркъс ненавиждаше мисълта някой да безпокои съня му или да чува виковете и пъшканията му с Кейт. Апартаментът беше на достатъчно разстояние и си имаше собствен портиер; така тя щеше да е защитена от гнева му поне за през нощта. — Можем да поговорим сутринта.
— О, да. Ще поговорим.
Кейт го огледа от горе до долу. Той бе твърде дребен, реши тя, слаб и кльощав. Без властните си костюми и скъпи обувки, гол в спалнята им, Маркъс Броудър наистина беше само едно малко човече.
— Искам развод — обяви тя.
На следващата сутрин Кейт се събуди и за момент се обърка. Не беше свикнала със скъпата стерилна тъмносива обстановка на апартамента за гости. Тогава се сети какво бе станало и я обзе прилив на адреналин. Изскочи от леглото и влезе под душа. Маркъс беше прав, тя въобще не чувстваше мястото като тяхно. То беше негово, каквото винаги си е било.
И целият й живот досега бе основан върху една огромна грешка.
Докато водата се стичаше по гърдите й, по стегнатите й бедра, по плоския й корем, Кейт се зачуди дали е достатъчно млада, достатъчно красива, достатъчно силна, за да преживее това. Защото грозната истина беше, че Маркъс Броудър — негодникът от класа — е прав. Сто процента прав. Тя абсолютно му се бе продала. И победата й се състоеше във факта, че е хванала етикета с най-голямата цена. Щеше ли да се омъжи за Маркъс, ако той беше стар и грозен?
Тя изплакна главата си, русата й коса потъмня и се сплеска покрай лицето от стичащите се струйки вода, душът масажираше гърба й точно както й се искаше. Този душ сам по себе си струваше дванайсет хиляди долара. Имаше място за сядане, сауна, множество масажни дюзи, контрол на температурата. Правеше всичко, само дето не ти измиваше косата вместо теб. Банята беше облицована с черен мрамор и обсипана със звезди и луни от осемнайсеткаратово злато — беше разкошна и красива и все пак не достатъчно добра да си я направи в собствената си спалня. А сега този душ и всеки друг подобен луксозен предмет изчезваше — като каретата, която се превръщаше в тиква.