Десета глава
Следващите няколко седмици преминаха трескаво. Кейт си намери квартира на следващата сутрин чрез простата стратегия да наеме първия, попаднал пред погледа й апартамент. Беше мъничко студио в хубава сграда в Трайбека25 — елегантно, но толкова тясно, че почти нямаше място за куфара й, пълен с дрехите, които бе взела от жилището на Маркъс. Те всички бяха скъпи рокли, затова още същия ден тя отиде в „Гал“ и „Емпорио Армани“ и си купи най-основните дрехи за един работен гардероб, като ги сгъна и складира в чекмедже, което се издърпваше изпод леглото. Леглото също не бе от големите — дори не можеше да се нарече двойно. Банята се състоеше само от тясна душ-кабина. В единия край на помещението бе обособен малък кухненски кът. Но поне имаше пералня със сушилня, така че Кейт нямаше да бере срама да бъде видяна в обществена пералня. Все пак заради малкото легло основната стая изглеждаше някак просторна.
Местенцето много й допадна още щом го видя. То имаше потенциал за промяна и дизайнерското й око веднага прецени какво може да бъде направено. Апартаментът заемаше малък ъгъл от стара индустриална сграда: на горните етажи имаше някои наистина елегантни и скъпи жилища, включително един гигантски апартамент на последния етаж, който обхващаше дължината на сградата и според слуховете беше собственост на усамотения издателски магнат Дейвид Ейбрамс. Което означаваше, че нейното жилище беше най-скапаното в една изключителна сграда. Не се продаваше и наемът бе висок за предлаганите условия. Но беше обзаведен и тя можеше да е щастлива в него за известно време. Имаше голи дървени подове и висок от пода до тавана прозорец в единия край, който приличаше повече на стъклена стена и беше една от оригиналните характеристики на мястото, останала от индустриалното му минало. Цялото студио се вместваше в около десет квадратни метра. Но беше с двойна височина и Кейт си представяше точно какво може да направи с него, за да му придаде нотка изтънченост. Тя подписа договор за шестмесечен наем.
— Искам да направя някои промени — заяви на агентката по недвижими имоти.
— Какви например? — Момичето й отправи почти усмивка, бляскавото й червило се напука едва-едва, когато ъгълчетата на устата й се повдигнаха нагоре. — Сградата е наследствена. Не е прието наемателите да се намесват.
— Говоря за малка конструкция, която ще се захване за пода. Една стълба, може би платформа за спане…
— В никакъв случай. Никакви пирони.
Кейт присви очи. След Маркъс Броудър можеше да преживее всичко и някаква глупава агентка нямаше да я разколебае.
— Госпожице, вие работите за агенцията. Не можете да ми забраните. Просто предайте молбата ми на хазяина. Това ви е работата. И помнете, че съм журналистка.
Това беше преувеличено, но свърши работа. Съпротивата на момичето рухна.
— Много добре, госпожице Фокс. — Кейт се бе върнала към моминското си име, още преди да е приключил разводът й. Никой нямаше нужда от етикета „госпожа Броудър“ около врата си. — Ще ви се обадя. Междувременно, докато не получите разрешение, моля, спазвайте условията на договора — никакви пирони, окачване на картини, никакво полиране на подовете…
— Да, разбира се. Непременно — прекъсна я Кейт. — Благодаря ви много за помощта!
Жената излезе.
„Лъки“ беше страхотно място за работа. А работа Кейт имаше. Наемът й беше две хиляди и сто долара месечно, което се равняваше на почти цялата й заплата. Но си заслужаваше да има хубаво място за живеене, докато търси да си купи подходящ апартамент. Сега не беше времето да прави скъпи грешки.
Наранена и съкрушена, тя се впусна в работата. Не беше заради Маркъс; той не й липсваше дори за миг. Но тя бе изгубила любовта към себе си, към мечтата си и към всичко, към което се бе стремила през целия си живот. Сега то й бе опротивяло. Кейт ненавиждаше Маркъс Броудър и покрай него не харесваше и себе си.
Защото той беше прав.
Тя постоянно се връщаше към тази мисъл.
Беше се продала. Като проститутка. Може би и по-лошо. Цялото това контене и стил, с цел да впечатли някой богаташ. Социално беше приемливо; някои списания предлагаха подобни идеи на момичетата, представяйки ги за печеливша стратегия. И майка й смяташе, че ако имаш пари, нищо никога не може да се обърка.