— Божичко! — Емили остана без дъх, когато Кейт й показа цифрите. — Кейт, не мога да повярвам. Просто не мога.
— Имаме нужда от повече пари — заяви Кейт.
— Скъпа, четиридесет хиляди са всичко, което мога да си позволя — имам предвид, поне докато не разпродадем този брой, а сега пък печатарите полагат извънреден труд…
— Не говоря за себе си, Ем. Говоря за списанието. „Лъки“. То може да стане много успешно, разбираш ли? Да стане сред най-четените. Но има нужда от по-добра хартия, по-висококвалифицирани фотографи, от някои звездни автори. Има нужда от производство, за да може да пакетираме вътре мостри от парфюми и червила. Без тези неща няма да спечелиш големите козметични къщи. За това е нужен капитал, приток на капитал.
Емили пребледня.
— Да не ме караш да го продам на Маркъс Броудър?
— Не, не на Маркъс Броудър. Не. Разбира се, че не. Казвам ти да го продадеш на инвеститор. И то не цялата компания, само част от нея. Колкото да получиш малко работещ капитал. Ще си запазиш контрола, Ем. Можеш да запазиш колкото от акциите си поискаш.
— Ще си помисля — излъга Емили. — Виж, Кейт, не разбирам от тази работа с капиталите като теб. — Тя прегърна най-добрата си приятелка. — Последният брой обаче беше удивителен. Никога не сме отчитали толкова желаещи да рекламират.
— Почакай и ще видиш — списанието направо ще се разграби от рафтовете — предположи Кейт и разбира се, се оказа права.
След седмица тя получи бележка в кутията си за писма.
„Хазяинът би искал да се срещне с вас. Бихте ли дошли в кабинета на домоуправителя в понеделник сутрин в 9:30 ч.“
Кейт се обади на Емили, за да я пита дали може да закъснее за работа. Наистина искаше да приключи с този въпрос. В съзнанието й апартаментът беше като брой от списанието; виждаше само идеалния му облик след реализирането на идеите си. Настоящото състояние на мястото беше само началната точка, празното платно. Но сега, след като бе оформила идеята в главата си, видът на апартамента всъщност направо я изкарваше извън нерви. Можеше да стане много по-хубаво, а и тъкмо това искаше тя.
— Нямаш проблеми. С Пол в понеделник ще ходим с влака до Скарсдейл при семейството му. Силвия ще поеме редакцията.
Силвия Котило беше дясната ръка на Емили, производственият дизайнер. Тя пишеше статии, оформяше снимки, правеше фотографии — каквото бе нужно. Беше свирепа грозна жена с поразително чувство за стил и притежаваше някаква сурова сексуалност — това, което французите биха нарекли jolie laide27. Кейт я обожаваше. Силвия имаше съпруг в Куинс, който работеше в пожарната и беше сляпо влюбен в нея.
— Добре тогава. Ще се обадя на Силвия веднага щом успея да се измъкна.
— Звучи ми като план. — Кейт се ободри, като чу смеха на Емили. Приятелката й сякаш бе извлякла цялата сладост от живота. Септемврийският брой се разпродаваше във всеки магазин, в който го изпратеха. Вече работеха по коледния брой и рекламодателите направо ги замерваха с пари.
Възникваха и трудности. Като например слабото производство при това качество на продажбите. Но като цяло животът беше хубав както никога досега. Емили направо сияеше от радост и това караше Кейт да се чувства добре. Заслугата беше и нейна.
Кабинетът на домоуправителя се намираше на приземния етаж. Той беше луксозен, със светъл дървен паркет и бюро с форма на бъбрек, покрито с опушено стъкло. Кейт вече бе идвала веднъж, когато имаше проблем с водопроводната система през първата седмица. Домоуправителката беше много дейна латиноамериканка над петдесетте и тогава разреши проблема още преди Кейт да се върне от работа.
— Здравей! — Кейт й се усмихна от другата страна на бюрото. — Получих съобщение за среща със собственика. Има ли някой представител от компанията му?
— О, собственикът няма представители, госпожице Кейт. Само той е.
Кейт се засмя.
— Колко старомодно. Само той значи? Тогава ще говоря с него, ако е тук.
— Чака ви в задния кабинет. Минете оттук, моля.
Тя преведе Кейт зад бюрото и почука на малка дървена врата.
— Наемателката за девет и трийсет е тук, сър.
Кейт се ухили. Беше странно да чуе как Химена се обръща към някого със „сър“.
— Благодаря, Химена. — Вратата се отвори и там застана мъж с тъмен костюм, който огледа Кейт от глава до пети.