С нетърпение бе очаквал тази вечер — годишния благотворителен бал с танци на Нюйоркската обществена библиотека. Беше пълно със светила от целия град и една от главните атракции беше шансът им да позяпат Маркъс Броудър. На него му харесваше да се среща със съвременните си бизнес колеги, великаните на издателската сцена в града. Там беше елегантната Ана Уинтър, както и великият спец по списанията Фред Драснър. Корпорация „Ейбрамс“ бяха заели единия ъгъл на помещението, а от лявата си страна той видя една маса, пълна с представители на „Американски списания“. Присъстваха всички големи имена и тук-там някои лица, които не познаваше, новоизгряващи издатели, които бяха поканени, и…
Ръката на Маркъс Броудър се стегна около столчето на кристалната чаша с вино. Да му се не види! Това беше тя. Точно там. Кейт, облечена с една от роклите, които имаше от времето на брака им — проклятие — и която при това беше една от любимите му. Онази изумителна жълта „Версаче“, дълга до земята, в която тя приличаше на гръцка богиня и която бе украсена по краищата с бляскава сребриста дантела и подчертаваше наситените нюанси на кожата и очите й. В нея бившата му жена приличаше на самата Венера. Очевидно тази бе сред роклите, които бе награбила на тръгване.
За секунда той остана като парализиран. Не можа да повярва на заряда от адреналин, който прониза тялото му. По кожата и дланите му започна да избива пот. Това беше извън сценария, не биваше да се случва. Маркъс се огледа като обезумял около масата й, опитвайки се да забележи някой богаташ, който би могъл да я придружава. Дали беше сгрешил? Дали в Манхатън можеше да се намери някой глупак, който нямаше нищо против неговите бивши държанки?
Той я ненавиждаше. Но мисълта някой от неговия кръг да излиза с нея, да спи с нея… направо го поболяваше. Не видя никакъв очевиден придружител.
— Маркъс?
Приятелката му за вечерта, една блудкава представителка на хайлайфа от Англия с връзки във Вашингтон, безупречно красива и добре възпитана, го дръпна за ръкава.
— Маркъс, скъпи? Какво има? Изглеждаш, сякаш си видял призрак.
— Стой тук — измърмори той, едва овладявайки обноските си. После стана и прекоси стаята по посока масата на „Американски списания“. Просто не можа да се сдържи.
Любопитството му надделя.
— Топаз — обърна се той към ултраелегантната жена в края на масата, италианско-американската богиня, която беше изпълнителен директор на компанията през последните петнайсет години. Топаз Голдстайн блестеше в алена кадифена тясна рокля, която подхождаше на огненочервената й къса прическа. — Радвам се да те видя. Джо няма ли го тази вечер?
— Подготвя се за националното изследване на рейтингите — отвърна тя, като вдигна рамене. Джо Голдстайн беше едно от големите имена в телевизията на Източния бряг. Двамата представляваха една от най-пламенните властни двойки в Ню Йорк. Топаз изобщо не бе от типа жени, които Маркъс Броудър харесваше. — И аз се радвам да те видя — добави със сдържана усмивка.
— Виждам, че си довела обичайната банда издатели — продължи Маркъс, насилвайки се да гледа право в голямата шефка, без да насочва очи към бившата си съпруга. „Американски списания“ обичаха всяка година да канят нови звезди в индустрията на това събитие. Бяха добре известни с тази си практика. Жестът им беше напразен; половината от новоизгрелите издания обикновено залязваха преди края на декември. Но Топаз продължаваше да ги кани, беше нещо като кръстница на новите таланти. — Има ли някой по-интересен?
— Сам виж — отвърна сухо Топаз. — Мисля, че познаваш най-малко един човек от тук присъстващите.
— Здравей, Маркъс — обади се тихо Кейт.
Беше принуден да я погледне и се усмихна безрадостно.
— Добър вечер, Кейт. С кого си тук?
Кейт примигна.
— С „Американски списания“.
— Не, скъпа, той пита кой те придружава. — Топаз направи жест към мъжете около нея. — Кейт дойде с Пол, той е съпруг на приятелката й Емили. И двамата работят в списание „Лъки“.
— Ясно. Спомням си. — Маркъс усети свиване в долната част на стомаха.
— Кейт наистина преобрази това списание. Трябва да хвърлиш едно око на цифрите от продажбите им — добави Топаз, като личеше, че й е изключително забавно. — Изненадана съм, че още не си осведомен. Последният им брой направо отвя конкуренцията. Малкото списание няма още дълго да остане малко. Разбрах, че си се опитвал да го купиш; добър ход. Но сега вече струва много повече.