Тази реплика беше широко цитирана. Най-вече защото Дейвид Ейбрамс не даваше интервюта. След завършването си отишъл да работи за едно средно голямо издателство на списания — „Епик Пъбликейшънс“. То западало и вместо да взема заплата, Дейвид Ейбрамс събрал малко средства чрез трите си списания и купил издателството на шефовете си.
След това преобразил компанията. „Епик“ започнало да издава някои от най-горещите списания на Америка. Като „Бюти“.
Дейвид Ейбрамс станал много богат мъж. След което изчезнал от хоризонта.
Кейт знаеше това, защото се бе заинтригувала. Преди време бе предложила на Флор да го поканят за модна фотосесия.
— Ще бъде страхотно — беше казала. — Ще го облечем в някой секси мъжки тоалет и ще го снимаме, хванал в ръце брой на „Модел“.
— Стига да успееш да го откриеш — бе изсумтяла Флор. — Дейвид Ейбрамс не се занимава с пресата, Кейт. Той притежава пресата.
Тя никога не го бе виждала в нощните клубове, никога не го бе срещала в модните барове. Той не се мотаеше с богатото мързеливо съсловие на Ню Йорк. Кейт бе чела списанията му с дистанцирано възхищение, след което забрави за него. Тогава тя беше на лов, а той не беше сред плячката.
И ето че сега, когато го бе срещнала, той дори не знаеше за съществуването й. Кейт не бе свикнала да я отхвърлят така.
Не й хареса.
През деня тя се бъхтеше в „Лъки“. С помощта на силни идеи и добър малък екип изграждаше списанието и повишаваше продажбите. Емили ожесточено закриляше изданието; то беше нейната рожба и на Кейт не й бе разрешено да става прекалено популярна, все още не. Но те наеха още служители и имаха планове за по-голям офис.
Вечер тя ремонтираше апартамента си. Майсторите дойдоха и направиха стълба и платформа. Кейт им нареди да обработят паркета и да го полират, така че той придоби прекрасен светъл цвят. Сама намери всички огледала, мебелите в бяло и кремаво, малките марокански акценти от стъклени мъниста, монети и сребро. Всички бяха отразяващи светлината и й бяха излезли евтино. Нещата постепенно си идваха на мястото, бавно, но уверено.
И тогава една вечер най-после беше готово.
Кейт се връщаше с метрото след дълъг ден в офиса. Току-що бяха сключили рекламна сделка с голяма козметична фирма. Вече всички влиятелни фирми искаха да рекламират в „Лъки“. При всяка следваща спирка вълнението й нарастваше. Отиваше си вкъщи. В разкошния си нов дом. Днес работниците щяха да са напуснали окончателно; щяха да са поставили последните от огледалните, устойчиви на изпотяване плочки в банята. Беше време да види резултатите от усилената си работа. За всичко — с труда и обзавеждането — бе похарчила само шест хиляди долара. А мебелите щеше да вземе със себе си, когато си купеше собствено жилище. Не че напоследък бе имала възможност да си търси такова. Всяка будна секунда от живота й бе изпълнена с работа; работа в „Лъки“, работа по апартамента. Точно сега не й се искаше да има много време за мислене.
Самочувствието на Кейт се връщаше бавно, постепенно. Тя не се събуждаше с мисли за Маркъс, за това как се бе продала, за неприветливото си бъдеще. Поне не всеки ден. Отново се бе отдала на журналистиката. Беше просто Кейт Фокс. На никого в редакцията не му пукаше за миналото й. В началото, когато започна работа, изтърпя няколко странни погледа и шушукалия около автомата за вода, но те бързо заглъхнаха. Под насоките на Кейт списанието се продаваше, растеше, носеше пари. Служителите получиха повишение на заплатите. Имаше повече работа. Оказа се, че тези неща са по-важни за тях от нейната личност.
Влакчето спря и тя слезе на Блийкър стрийт, като зави на юг към „Долен Бродуей“. Вървеше бързо, крачейки по улицата във високите си до глезена ботуши „Прада“ и тесните си дънки. Беше ги съчетала с много фин пуловер „Армани“ на тъмносини и черни райета, който падаше красиво на дипли над повдигнатия й бюст. Косата й, потъмнена с тъмни кичури, които контрастираха на русата лъскава основа, проблясваше около лицето й, подстригана на дълго каре, което подчертаваше острите й скули. Тя тренираше, като всеки ден бягаше, правеше коремни преси и вдигаше гири; беше полезно за облекчаване на сексуалното напрежение, след като сега нямаше мъж в живота й, а тялото й беше стройно, гъвкаво под прилепналите дрехи; силно, а не кльощаво като на модел. Дупето й беше заоблено и изпъкнало, повдигнато и стегнато, създадено за мъжка ръка. Ръцете й бяха оформени и красиви и тя се носеше с красива походка, при която бедрата й се поклащаха, а гърдите леко отскачаха нагоре.