— Надявах се да ви го покажа — добави тя сухо.
Ейбрамс се изчерви, подразнен от себе си. Бяха го хванали, че я гледа. Прояви точно тази реакция, която жена като Кейт Фокс се радваше да предизвика.
— Много добре. Но трябва да стане бързо, госпожице Фокс. Имам още една среща.
— Оценявам факта, че изобщо се съгласихте да го видите, господин Ейбрамс — изтъкна тя.
Любезна, помисли си той. Тя е любезна. Той се опита да потисне моментното си възхищение.
— Да отидем да видим апартамента ви. След това можете да се обърнете към домоуправителката или агентката по недвижими имоти.
Тя се усмихна.
— Но ние сме съседи.
Ейбрамс поклати глава, отклонявайки лекия й опит за флирт.
— Така е, но имам нужда да мога да се отпусна в собствения си дом. Съжалявам, но не искам да поддържам контакт с наемателите. Сигурен съм, че ще разберете.
Тя вдигна рамене, сякаш казваше, че само може да загуби от това.
— Качете се горе тогава и да приключим с въпроса?
По дяволите, помисли си той. Чувствам се като простак. Какво прави с мен тази жена?
— Да. Благодаря. Много мило от ваша страна — отвърна той.
Тя се обърна към вратата, без да каже дума, и Дейвид Ейбрамс получи пълната възможност да огледа разкошния й задник в тесните дънки. Божичко, той приличаше досущ на праскова. Беше толкова стегнат, че му се прииска да бръкне в джоба си и да подхвърли към него монета, за да види дали ще отскочи. Слава богу, че тя не го виждаше как я зяпа. Той трябваше да си захапе езика, за да се въздържи да не оближе устни.
Ейбрамс изпита безпокойство. Още щом се качеше в апартамента си, щеше да се обади на една от обещаващите кандидатки от миналата седмица. Може би на червенокосата от Мъри Хил. Тя притежаваше собствена жилищна сграда, така че си заслужаваше парите; нямаше защо да се чувства виновен за това. А и той щеше да се погрижи момичето да си изкара добре. Както правеше винаги.
Но точно сега Кейт Фокс вървеше напред и задникът й вървеше с нея. Той се изкашля, за да разсее вниманието си.
— С какво се занимавате? — попита. Преструвайки се, че е забравил всичко за нея.
Те стигнаха асансьорите. Слава богу, че апартаментът й беше твърде високо, за да използват стълбите. Нямаше си доверие какво може да стори, ако трябваше да върви след нея.
— Със същото като вас. — Тя натисна копчето. — Със списания. Говорихме за това, не помните ли?
— Да, наистина. Но едва ли се занимаваме с едно и също. — Не можа да устои да не подметне леко ироничната забележка; тя беше и самонадеяна, освен че беше красива. — Аз притежавам списанията.
Кейт наклони глава.
— Напълно съм наясно кой сте, господин Ейбрамс. Няма нужда да се биете в гърдите.
Вратите на асансьора се отвориха със свистене. Той влезе и застана до нея.
— Поведението ви е рисковано, като се има предвид, че желаете да одобря малкия ви проект. Да си спестите наема за половин година.
— Ще го одобрите — рече самоуверено тя. — Няма да ми откажете само защото не съм успяла да погъделичкам егото ви. Не сте от този тип.
Той я погледна. Тя се взираше в пространството пред себе си. Боже, колко беше красива. И не му се подмазваше, както бе очаквал. Лоти би се изненадала да види това.
Те слязоха на деветия етаж. Кейт закрачи по коридора до вратата с номер 96, завъртя ключа и я отвори.
— Заповядайте — покани го тя.
Дейвид тихичко подсвирна.
Тя напълно бе преобразила пространството. Имаше стълба, представляваща дървени дъски, поддържани от метални болтове, така че светлината струеше през нея, и повдигната платформа горе, заобиколена от здрава ограда. Върху платформата тя бе поставила голямо двойно легло, бюро и стол. Имаше включен тънък лаптоп, вероятно „Макбук Еър“. Беше уютно, функционално. Двойната височина на тавана сега се отразяваше в гладкия под, който беше изсветлен и полиран. Мебелите бяха в нюанси на перлено и кремаво, тук-там нарушени от червени марокански акценти, и целият апартамент изглеждаше открит и дори просторен. Като се огледа, той забеляза, че тя си е поиграла и със светлината; имаше големи огледала на стената, лачени и лъскави повърхности навсякъде, акценти и лампи от релефно стъкло. Слънчевата светлина, която нахлуваше през огромните прозорци, бе улавяна и отразявана по милион различни начина. Кейт бе застлала участъци от пода с килими, евтини, но пищни като материя, кремав рошав килим и овча кожа до дизайнерското дървено кресло за четене, което тя бе поставила под прозореца, където преди беше леглото.