Вместо това тя бе избрала път, чрез който имаше най-голяма вероятност да го разгневи. Остана в града. Взе парите му. Започна работа в списанието, заради което се бе провалил бракът им. Започна да работи за Емили Джоунс.
Постъпката й изглеждаше като умишлена обида.
Шпионите му редовно му докладваха, докато накрая не им нареди да зарежат проучванията си. Кейт се бе вкопчила като удавник за сламка в мизерната си малка работа. Бе наела модерен апартамент, тесен, но елегантен, в изискана сграда в долната част на Манхатън, търсеше да си купи жилище. И изглеждаше сериозна. Ходеше на работното си място всеки ден без изключение. И спомагаше за повишените продажби на списанието. Не беше кой знае какъв скок, но вървеше добре. Сигурно беше ценен кадър за екипа.
Той ненавиждаше тези факти. Изглеждаше, сякаш тя отново се бе върнала към стария си начин на живот. Не ходеше толкова много по купони, работеше усилено, но пак си беше Кейт Фокс, все едно Маркъс Броудър никога не й се бе случвал.
Луиз Керуал, момичето в леглото, не беше толкова добра в секса като Кейт. И никоя друга не можеше да се мери с нея. Въпреки че тя не му се бе отдавала изцяло. Той го знаеше и му беше неприятно. Имаше нещо под това слабо сексапилно тяло, големите гърди и закръгления задник — нещо, което я отличаваше. Една натрапчива сексуалност. Тя понякога го глождеше нощем, дори докато Маркъс праскаше последната едрогърда брюнетка или първокласна проститутка, с които обичаше да си доставя удоволствие. Нито техните одобрителни пъшкания, нито екстравагантните им комплименти означаваха за него толкова, колкото миговете, в които Кейт се протягаше и простенваше насън.
Той подозираше, че никога не я бе задоволявал.
И я мразеше заради това.
Погледна към Луиз. Тя беше нищо, беше заместител. Дали тайно мечтаеше, че той ще се ожени за нея? Не, никога повече нямаше да е такъв глупак, никога.
Най-лошото от всичко беше, че той искаше да си върне Кейт Фокс. Имаше недовършена работа с нея. Тя бе едно от притежанията му, купено и платено, но го бе напуснала и измамила, след което само се бе поизтупала и беше продължила напред. Сякаш нищо не й се бе случило…
От седмици кроеше отмъщение.
Разполагаше с много възможности. Да я унищожи в пресата. Това беше добра първа стъпка. След като вече бе подписала споразумението и той бе уредил развода, тя с нищо не го държеше, за нищо не можеше да се пазари с него. Щом бе спрял журналистите, със сигурност можеше пак да ги насъска срещу нея.
Това беше единият начин.
Съществуваха и други. Да я съди… едва ли имаше значение за какво. Джобовете му бяха дълбоки, а тя нямаше нищо, освен един нищожен милион. Можеше да я накара да похарчи и последния си петак по адвокати. Да й отнеме работата, да затрие жалкото списание на Емили, което толкова й харесваше. Можеше да го погълне в корпорация „Броудър“ и да го превърне във всичко, което тя мразеше. Или просто да започне да издава собствено списание, с което да ги конкурира по всички параграфи.
Имаше да избира сред много начини да я сравни със земята. Можеше да опита всеки един от тях или всички заедно. Тя щеше да се досети за намеренията му, разбира се. Маркъс се отдаде на приятна фантазия — Кейт Фокс, която го молеше за среща, връщаше се при него да моли за милост, да го моли да я остави. При почти всякакви условия. Можеше и да я послуша, помисли си той, възбуждайки се при мисълта. Но първо щеше да я накара да застане на колене и буквално да го умолява. После щеше да застане над нея и да я накара да му направи най-изкусната свирка в живота си. Би могла да го задоволява всеки ден в продължение на месец, след което може би щеше да я остави да отиде в Ню Джърси и да потъне в неизвестност. Освен ако не я затвореше в някой апартамент и не я държеше само за забавление…
Каква приятна мисъл. Кейт Фокс — съкрушена, унижена и в краката му. Точно така трябваше да бъде.
Броудър се пресегна и се погали. Той наблюдаваше сцената на тънкия, окачен над леглото телевизор с изключен звук, а светлината от монитора осветяваше стаята, шарейки по голото тяло на хубавата скучна жена, която спеше в леглото му.
Това беше съдба. И всичко се нареждаше. Както ставаше винаги. Наричаха мъжете като него „господари на Вселената“. Тази вечер определението му се стори абсолютно вярно. Влаковата катастрофа се въртеше безспир по новинарските канали. Над двеста жертви. Съпругата на един сенатор, една актриса, католически архиепископ и няколко изявени нюйоркски бизнесмени, всичките изличени от лицето на земята. И между тях Емили Джоунс и мекушавият й съпруг.