Със собственото си списание. Което приятелката й бе обичала и бе искала да бъде съхранено. То всъщност принадлежеше на нея.
Изглежда, животът току-що бе дал на Кейт Фокс втори шанс. И този път тя възнамеряваше да го приеме.
Тринадесета глава
Дейвид Ейбрамс завъртя стола в кабинета си и погледна през прозореца. Напоследък лесно се разсейваше.
В интерес на истината прозорецът си го биваше, както и гледката. Офисите му се намираха в центъра на града, на Десето авеню, точно на север от „Таймс Скуеър“, и архитектите му бяха получили разрешително да променят фасадата на една емблематична сграда само заради апартамента му на последния й етаж. Една цяла стена от стъкло, затъмнено от едната страна, отразяваше неоновите светлини на рекламите, огромните билбордове и екрани със сменящи се надписи и картини, увити около небостъргачите, претъпканите с туристи тротоари, жълтите таксита, пълзящи покрай сексбаровете на земното равнище. От външната страна тази стена изглеждаше като огромно огледало — то проблясваше на слънцето и отразяваше всичко, което се случваше. В кметството имаше специално гласуване, за да бъде получено разрешение. След внимателни дарения членовете на законодателния съвет от всички страни изтъкнаха, че Дейвид Ейбрамс допринася за красотата на „Таймс Скуеър“. Седмо авеню при Четиридесет и девета улица — там се помещаваше един от най-популярните нови предприемачи в града.
Разбира се, от страната на Дейвид стената беше шумоизолирана и ширналият се под него град изглеждаше почти безмълвен. Гигантските билбордове го изпълваха с енергия, караха го да иска да бъде полезен, да създава. Те рекламираха дънки „Гес“ и козметика на „Мейбълин“, диетична кока-кола и бонбони „Ем енд Емс“, нюйоркските Янки, самолетни компании и филми, телевизионни програми и продукции на „Бродуей“. Той трябваше да установи офиса си тук. Това беше „Таймс Скуеър“, биещото сърце на най-великия град в света. Тук на човек му се налагаше да се съревновава, да се бори. Манхатън беше пълен с акули. Трябваше или да се движиш напред, или да умреш.
Дейвид Ейбрамс искаше само да се движи напред. Затова се бе върнал в кабинета си. Работата от къщи изведнъж бе започнала да го разсейва. Той проклинаше деня, в който се бе съгласил да се срещне с Кейт Фокс. Тази жена бе влязла под кожата му и всеки ден, докато се изкачваше с асансьора към апартамента си, се чудеше какво ли прави тя в своя, който бе толкова тесен, колкото неговият беше огромен. Онова малко кътче светло въздушно пространство, която тя бе преобразила като с магия.
Това го безпокоеше. През изминалата седмица през леглото му бяха преминали повече момичета от обикновено. Но някак си тя продължаваше да изскача в съзнанието му. По едно време дори се замисли дали да не се премести. Да си намери друг апартамент някъде в някоя от другите си сгради. Но, разбира се, фантазираше. Нямаше да се премести само защото някаква мацка бе наела жилище в сградата му.
От което го бе изгонила. А сега даже и не плащаше наем за него. Той се зачуди доколко тази сделка му беше изгодна.
И все пак положението беше временно. Скоро Кейт Фокс щеше да си тръгне. Договорът за наем беше много кратък.
И после той щеше да го отдаде на някой нахакан млад банкер и да забрави всичко за нея.
Ейбрамс седеше в кабинета си, взираше се в „Таймс Скуеър“ и наблюдаваше всички тези заети нюйоркчани, впуснали се в дейния си живот и задвижващи най-великия двигател на Западния свят.
— Лоти. — Той позвъни на секретарката си. — Донеси ми доклада на издателския отдел. И извикай Тим Рейнълдс.
Рейнълдс ръководеше тази част от империята, която беше свързана със списанията. Той беше изтънчен и ефективен и го бяха плячкосали от „Конде Наст“31.
— Да, сър, веднага.
— Повикай и Айрис. И Рик Джонсън.
— Непременно, господин Ейбрамс. — Лоти затвори. Щеше да се обади на главните му директори и да ги извика за военен съвет. Тим Рейнълдс беше човекът с парите, главният финансов директор на цялата група. Той се грижеше Дейвид да не се разпростира извън възможностите си, държеше цените под контрол. Рик Джонсън управляваше маркетинга. Ейбрамс съзнаваше, че отделът му има нужда да се стегне, и имаше нужда от Рик около себе си, за да му натяква това. А Айрис Хоги беше старши началник на списанията „Модел“ и „Бюти“, неговите две основни женски издания, изпитаните източници на влияние сред колекцията му от списания. Тенденциите в пътешествията и стила на живот идваха и си отиваха, но ако нещата се вършеха както трябва, червилото винаги щеше да се продава. Хоги беше на четиридесет и три години със средно дълга къдрава коса, винаги съвършено фризирана, и склонност към черните копринени рокли. Беше забележителна, омъжена за богат банкер с три деца от предишния му брак. Тя нямаше нужда от парите му. Просто обичаше властта. Той много ценеше Айрис и умението й да използва елегантността като оръжие.
31
Голяма американска издателска компания, издаваща списанията „Вог“, „Венити Феър“, „Глемър“ и „Джи Кю“. — Б.пр.