— Това е великолепно — каза радостно тя. — В колко часа е срещата?
— В осем и четиридесет и пет днес — отвърна хладно жената.
— Толкова до късно ли работи офисът?
— Осем и четиридесет и пет сутринта, госпожо.
Кейт едва се сдържа да не изпищи. И да не попита Лоти Френд дали не си прави проклет майтап. Но не искаше да достави това удоволствие на жената. Тя ясно беше казала днес. И с доловима радост бе метнала тази малка бомба по посока на Кейт.
Срещата беше след двайсет и пет минути.
— Благодаря много — каза Кейт. — Ще дойда.
Бързо затвори и започна да действа светкавично. Мократа й коса беше вързана в безмилостна конска опашка. Тя си мацна малко овлажняващ крем и пудра на бузите и остави очите и устните си негримирани. Навлече спортния си екип за тренировки — черен клин, тениска и тънък кашмирен пуловер; грабна едни черни чорапи от ликра и чифт лачени равни обувки, които държеше до дрешника за спешни случаи. След това се напръска обилно с дезодорант против изпотяване. Щеше да й е нужен.
Кейт изтича към вратата, като на излизане грабна велосипеда си. Нямаше никакво време да върви пеша или да се занимава с метрото. Беше й ясно, че Дейвид Ейбрамс, този арогантен кретен, й бе спретнал малко изпитание. Опитваше се да я обърка. Не беше като да не знае къде живее. Да се обади в осем и двайсет и да й насрочи среща в центъра за осем и четиридесет и пет? Вероятно трябваше да му се обади, обляна в сълзи, да каже, че не е възможно да пристигне навреме, да моли за втори шанс. Със сигурност той щеше да промени часа, но щеше да се наслади на смущението й.
В никакъв случай, помисли си. Тя слезе с асансьора, потръпвайки от нетърпение, и промуши колелото си през вратите още преди да са се отворили и наполовина. След секунди беше излязла от входната врата и се бе устремила по „Бродуей“, натискайки здраво педалите със стройните си крака, като си проправяше път през натоварения сутрешен трафик.
Четиринадесета глава
— Кейт Фокс — обяви тя след двайсет минути. Знаеше, че лицето й е зачервено от усилието, че няма никакъв грим и че косата й е влажна. Но беше подранила с пет минути. Това имаше значение. — Имам среща с господин Ейбрамс. За осем и четиридесет и пет.
Секретарката, дразнещо красива двайсет и няколко годишна блондинка, облечена с безупречна кремава рокля на „Диор“, с увита в елегантен кок коса, й се усмихна спокойно. Като гледаше момичето, Кейт се зачуди дали някога му се е налагало да положи усилие за нещо.
— Разбира се, госпожо. Моля, седнете.
Кейт с радост се подчини. Стовари се на дивана и се опита да успокои дишането си. По кожата й имаше капки пот. Тя облиза няколко от горната си устна.
— Кейт Фокс.
Боже. Не бе видяла кога се е отворила вратата. Кейт едва не подскочи от изненада. Прибра езика си и се изчерви мощно.
Дейвид Ейбрамс стоеше, вперил поглед надолу към нея, докато тя седеше на скъпия му диван. Беше облечен в умело ушит костюм, който с нищо не прикриваше стегнатите мускули на гърдите и ръцете му. Косата му беше тъмна, изпъстрена тук-там с бели нишки, подстригана късо. Имаше остър нос и тези невероятни кафяви, оградени с гъсти тъмни мигли — почти поразителни очи, които сякаш я държаха на място.
Той беше абсолютно невъзмутим. И изражението му беше непроницаемо.
— Успяхте.
Тя вдигна рамене.
— Вие ми дадохте този час, господин Ейбрамс. Така че дойдох.
Той я погледна и на нея й се прииска да се размърда и да се загърчи на мястото си. Стоеше неподвижно единствено с неимоверно усилие на волята си.
— По-добре ще е да ми казвате Дейвид, не мислите ли? — попита той. — След като сме съседи.
— Дейвид — каза Кейт. — Благодаря. Още веднъж.
— Не ми благодарете прекалено. Още нищо не съм направил. — Той посочи зад себе си. — Сместих ви преди първата ми среща за деня. Заповядайте в кабинета ми.
Тя го последва, прехапвайки устни, за да се възпре да му благодари отново.
— Ще желаете ли нещо? Чай, кафе?
Още една безупречна служителка, този път малко по-възрастна и със сива модна прическа, се материализира от нищото и отвори вратата.
— Чисто кафе, моля. Без захар. — Всъщност нямаше нужда от кафе, но вече бяха започнали танца си и тя не искаше да изглежда слаба или забързана.