— Моля? — отвърна Кейт.
— Да не си играем игрички, девойче. Не разбирам точно какво целиш, Кейт. Мисля, че можеш да работиш още по-усърдно. Изглеждаш толкова концентрирана върху красотата си, колкото и върху подготовката си за SAT6. И съм сигурна, че си напълно наясно с репутацията си на разсейваща личност, що се отнася до нашите ученици.
— Та аз дори нямам гадже — възрази Кейт.
— И очевидно не възнамеряваш да имаш. Не, не казвай нищо, Кейт. Прояви разбиране към другите, както и към себе си. Не е нужно да измъчваш нашите младежи. Имам чувството, че ги използваш за… за упражнение — каза монахинята с внезапна искра на вдъхновение.
Девойката сведе очи и лека руменина пропълзя от бялата кожа на врата й към бузите. Сестра Аугустина почувства бегъл изблик на триумф, сякаш бе спечелила партия шах с някой гросмайстор.
— Ще носиш косата си вързана на опашка. И зарежи гланца за устни.
Кейт кимна.
— Получавам ли стипендията, сестро?
— Разбира се, Кейт.
Кейт въздъхна — дълбока, дълга въздишка, при която облекчението й изведнъж пролича в цялото й тяло и монахинята малко се засрами. Момичето беше сираче, наистина, грижеше се за себе си и имаше нужда да остане в това училище.
— Пази се от неприятности и ще получиш първокласни препоръки за всеки колеж, в който решиш да кандидатстваш. И с учението би могла да се справяш още по-добре.
— Не искам да ставам професор все пак, сестро.
— Сигурна съм, че не искаш. Но в добрите университети ще срещнеш мъже от по-добра класа. Запомни това, Кейт.
Момичето се ухили смутено.
— Да, сестро Аугустина. Благодаря ви.
Кейт бръкна в джоба на плисираната си пола и измъкна малък розов ластик за коса. Тя внимателно го уви около лъскавата си грива — веднъж, два пъти, три пъти, връзвайки я високо на главата в пригладена конска опашка, която се полюшваше при всяко движение и я правеше да изглежда спортна и сексапилна. После тя стана и излезе от кабинета.
Сестра Аугустина не си направи труда да й напомни да избърше гланца си. Разбираше кога са я победили.
След тази среща Кейт се превърна в ученичка за пример. Играеше по правилата, поне в повечето случаи — идваше рано, бе свела флиртовете до минимум. Но продължавайки зорко да я следи, сестра Аугустина се чудеше какво все още я безпокои у момичето.
— Кейт Фокс. Има нещо нередно при нея — заяви тя на висок глас една сутрин в учителската стая.
— Кейт? — попита веднага сестра Франсис.
— Момичето няма никакви приятели. — Тя разбърка кафето си с необичайно удоволствие.
По-възрастната жена повдигна вежди.
— Това не може да е вярно. Популярността й не стихва. На обяд винаги седи на пълна маса, винаги е сред тълпата…
— Да, но така и не виждам да има близки приятелки или по-специални отношения с някого. Вниманието й винаги бе съсредоточено върху майка й и върху момчетата. Това не е здравословно. Още по-малко сега. — Сестра Франсис отпи от чашата си, размишлявайки над проблема. — Но какво можем да сторим? Не можем да я направим по-общителна.
— Време е да се помолим на свети Юда — пошегува се сестра Аугустина. Той беше светецът патрон на изгубените каузи. Но думите на по-младата учителка не излязоха от ума й цял следобед.
От какво се нуждаеше Кейт? Въпросът беше труден за старата монахиня, която отдавна бе избрала съвсем различен път в сравнение с младата жена, тази пеперуда, тази искряща красавица, която бе така изпълнена с жизненост. Въпреки това бе сигурна, че Кейт е страдала повече и от двете им. И под всичкия аскетизъм и цялата дисциплина сестра Аугустина се мъчеше да прояви съпричастност.
Тя не беше по светските работи като Кейт. И тази крехка решителност, която обгръщаше девойката като броня, й бе чужда. Не за първи път на монахинята й се прииска да е познавала майката на Кейт. Щеше по-добре да разтълкува поведението на ученичката си. Кейт бе толкова твърда… отказваше всякаква помощ. От какво имаше нужда това момиче, което беше така силно независимо?
И изведнъж й хрумна идея като блестящо прозрение. Кейт отказваше да получи помощ. Но може би нямаше да откаже да окаже такава. Кейт Фокс имаше нужда от омекотяване, имаше нужда да се срещне с някого, който не е като нея, който е уязвим, който би могъл да се възползва малко от тази прекомерна дързост и това неразумно поведение. Сестрата прегледа момичетата в класа на Кейт. Повечето бяха обикновени, отличаващи се сега само по изключителната красота на младостта, която щяха да надраснат с възрастта, след което да навлязат в посредствения си живот, както се боеше тя. Съществуваше обичайната смесица от често срещани прегрешения. Арогантност и суета, онази тийнейджърска жестокост на групичките и разделението, чувството за превъзходство, което би засрамило и някой френски дворец от Ренесанса. А от децата извън училище… не виждаше Кейт да е способна да създаде истинска връзка с някои от глупавите. Момичето бе твърде умно за това. Което водеше до един-единствен кандидат. И още щом се сети за това момиче, сестра Аугустина се усмихна. Не изглеждаха като очевидната двойка, но тя някак предусети, че двете ще си допаднат.
6
Система за проверка на знанията под формата на тест, разпространен като приемен изпит за колежи и университети в САЩ. — Б.пр.