— Не знам нищо за теб — успя да изрече.
— Много неща не знаеш — отвърна Ейбрамс. — Но можеш да се научиш. — Той бавно задвижи ръцете си встрани по ребрата й, пръстите му леко се разтвориха при издатината на гърдите й.
— Не проявявам интерес — измърмори тя.
— Лошо момиче — прошепна той. — Знаеш, че не е хубаво да се лъже. — И ръцете му се спуснаха надолу по гърба й, разтривайки нежната плът в основата на гръбначния й стълб. След като тя потръпна, борейки се с възбудата си и с начина, по който желанието кипеше в корема й, той премести ръцете си по-ниско, върху стегнатия плат на дънките, милвайки извивките й.
Ама че арогантен негодник, помисли си тя. Опита се да се опълчи на чувствата си. Но тези тъмни очи с гъсти черни мигли се взираха в нейните, а мускулестата му гръд се спускаше върху нея, силните му ръце я обгръщаха и по цялото й тяло се разля топлина, топлина, каквато никога не бе чувствала с Маркъс, нито с никой друг мъж, и която стопяваше съпротивата й.
Тя изстена.
Ейбрамс наклони глава, поднасяйки устните си по-близо до нейните — влажни, леко разтворени, безмълвно предлагащи му се.
Но той не я целуна. Докосна я едва-едва и тя безпомощно, замаяна от желание, се притисна по-близо, опитвайки се да го достигне. Ръцете на Ейбрамс се стегнаха около кръста й, притегляйки я към себе си. Срещу твърдите мускули на гърдите му тя се почувства лека, женствена. Слаба.
Ейбрамс близна едно петънце уасаби от горната й устна.
Кейт изви гръб, опитвайки се да поднесе устни към неговите.
— Какво стана с „не проявявам интерес“? — попита той. — Не искаше да имаш нищо с мен. „Не ме наричай «скъпа».“ Нали така беше?
Кейт се заизвива в обятията му. Той я целуна едва-едва. Безмилостно. Очакваше я да се предаде.
Кейт изстена сподавено. Не можеше да се концентрира, не можеше да мисли. Миризмата му, поразяващата му сила, мъжествеността му. Тя се замая.
— Така е по-добре — обади се той, едва ли не насмешливо, докосна я още веднъж, все едно казваше „добро момиче“. — Нали?
Тя не можеше да говори. Не можеше да мисли. Дейвид Ейбрамс и тялото му, устните му, неговият нежно настойчив, опитващ я, дразнещ я език. Светът й се бе смалил до това. Кейт безмълвно отвори устни и той ги пое, мачкайки ги, целувайки я ожесточено. Езикът му се оплиташе с нейния. Някаква част от мозъка й крещеше да внимава, но тя не й обърна внимание. Ръцете й лежаха върху гърдите му, дланите й усещаха железните му мускули. Тя разкопча копчетата на ризата му и я разтвори, оголвайки широките му рамене. Ръцете му се пъхнаха под тениската й, пръстите му загалиха гърба й и я накараха да се гърчи в обятията му, да се извива, замаяна от удоволствие. Той откопча сутиена й с тренирана лекота и щом презрамките се разхлабиха, придвижи длани напред, мушна ги под дантелените чашки и обхвана гърдите й; не ги стискаше или мачкаше, само ги държеше в топлите си ръце, сякаш ги претегляше, сякаш тя беше някоя древна робиня на пазара, оглеждана от иконома на някой богаташ. Той прокара палците си съвсем леко през зърната й, като едва ги докосна, а те се втвърдиха при допира с твърдата му кожа.
— Съблечи се — промърмори Ейбрамс с дрезгав от желание глас. — Искам да те видя. Да видя дали си такава, каквато си те представих в деня, в който влезе при мен в кабинета. Тогава те съблякох с поглед.
— Нахалник — успя да отвърне.
— Харесва ти. Нали? Признай си, Кейт.
Тя се изви и гърдите й подскочиха в ръцете му. Той почувства как го обзема прилив на сила, необуздана страст.
— Признай си — повтори той. — На глас. Искам да те чуя да казваш, че ти харесва. Че ме харесваш.
Тя изпъшка.
— Добре де, ти си секси.
— И ме желаеш.
— Да — изстена Кейт. Не беше на себе си; ръцете му върху гърдите й бяха толкова уверени и тази риза, която бе разкопчала… боже, Маркъс беше направо клечка в сравнение с физиката на Дейвид Ейбрамс. Той беше изключително привлекателен, напълно във форма, бицепсите му бяха стегнати и жилави, мускулите на гърдите му — огромни, твърди под пръстите й. Влиянието му в заседателната зала бе перфектно отразено в голото му тяло. Кейт се пресегна и съблече тениската си. Получи удоволствието да го чуе да измърморва „по дяволите“, когато очите му я огледаха. Той я желаеше, беше очевидно. И тя бе склонна да му позволи да продължи.
— Виждал си всичко това и преди — предизвика го тя.