— Не и теб. — Гласът му беше пресипнал от желание. Тя можеше да види ерекцията му — силна, мощна, напираща под копчетата на дънките му. Той наведе глава и започна да целува зърната й, сладки и твърди, топли, пълнокръвни. После ги пое в уста, смучеше ги и ги ближеше. Подлудяваше я от страст.
Сандалите й „Капри“ се изхлузиха от ходилата й. Тя се надигна, плъзгайки се от стола в прегръдката му. Той беше силен, заставайки над нея, навеждайки се към нея, сливайки се с нея.
— Сега и тези. — Палците му се пъхнаха в колана на дънките й и ги събуха заедно с бикините. Те се изхлузиха от стройните й крака и се свлякоха на купчинка до стъпалата й. Кейт ги изу, чувствайки своята крехкост и голота до него, който все още беше почти изцяло облечен, само с разголени гърди. Ръцете му се спуснаха по гърба й, потъркаха задника й, обхванаха го, стиснаха го. Тя не беше на себе си, обезумяла от желание. Пресегна се към копчетата на дънките му, издути от ерекцията, но се задъхваше и пипаше непохватно. Изстена раздразнено и той се протегна да се освободи. Не успя да го види добре; той я притискаше в силните си обятия, целуваше я, поемаше я с устните си, притегляше я към себе си и тя го усети как изритва дрехите си и после леко я повдига на ръце, сякаш бе лека като пух, след което я плъзна върху себе си. Той бе толкова плътен, толкова твърд вътре в нея — тя беше напълно обладана — и прошепна името й, притискайки я към себе си, движейки я нагоре-надолу напълно неумолимо. И удоволствието, на огромни вълни, започна да се трупа в корема и слабините й, неимоверно сладко напрежение, което нарастваше и нарастваше, докато тя не издържа и секунда повече и щом се изви към него, оргазмът й експлодира по-дълбок и по-силен от всичко, което бе изпитвала досега в живота си. Ноктите й стискаха, деряха гърба му и той извика силно и свърши дълбоко в нея, и беше толкова хубаво, че Кейт остана зашеметена; най-накрая нещата малко поутихнаха; тя беше там, потънала в пот, задъхана, вперила поглед в очите на Дейвид Ейбрамс.
Шестнадесета глава
Маркъс Броудър влезе в заседателната зала и погледна събралите се около масата мъже. В погледа му проблесна презрение. Те седяха там в костюмите си за пет хиляди долара, с часовниците си „Ролекс“ и „Патек Филип“; всичките богати, тънещи в охолство мъже и все пак толкова под неговото положение. Много от тях бяха по-възрастни от него, някои с повече от десет години.
Но той беше шефът. Те всички му бяха подчинени.
Заседателната зала се намираше сред офисите му на върха на сградата на „Уолстрийт“. Корпорация „Броудър“ притежаваше осемнайсет етажа от небостъргача, включително последния, и всички бяха украсени с класическо европейско изкуство; в корпоративната колекция имаше картина на Реноар. Но в заседателната зала висеше огромно платно, нарисувано в началото на века — пейзаж на река Хъдзън с изглед към Манхатън; една от любимите му картини, защото Ню Йорк целият му принадлежеше. Беше символично. В другия край имаше голям портрет на него самия, нарисуван от Дафне Гинес, прочутата британска художничка, която обикновено работеше само за президенти и министър-председатели.
Портретът беше голям, предназначен сякаш да всява страх. Той го обожаваше.
Лицата около масата го гледаха с нетърпение. И защо не? Той не носеше излишен товар; в управителния съвет на „Броудър“ нямаше място за неудачници. Всеки един от тях даваше своя принос. Бившият губернатор на един щат имаше голямо политическо влияние. Както и старшият сенатор от друг. Вероятно щеше лесно да привлече и младшия сенатор към борда, но тя беше жена и беше известна като прекалено надменна, а Маркъс Броудър не обичаше да работи с жени. Освен ако не си знаеха мястото.
Той сведе поглед към масата. Тук се бяха вихрили някои доста диви партита. Броудър никога не наемаше проститутки — това щеше да е лесен начин за изнудване — но винаги уреждаше празненствата с весели момичета, които обичаха забавленията, имаха вкус към бижутата и кокаина и бяха пример за дискретност. Преди няколко години бе оживил едно важно събитие, като бе изпратил на партито две момичета, докато мъжете играеха покер, и им бе казал да се погрижат за бизнеса и да предложат услугите си на всички, които ги пожелаеха.
Той получи моментална ерекция, само като се сети за този случай.
Останалите гледаха към него с очакване. Маркъс Броудър правеше бизнес по старомодния начин. Разбира се, те всички получаваха щедри възнаграждения, както и престиж и привилегии, които идваха заедно с членството в борда на тази компания. Караните от шофьори лимузини, сведенията, които получаваха за акциите на борсата, платените момичета в оскъдни рокли, возенето в частния корпоративен самолет, който Маркъс използваше като лично такси, което ги вземаше от летището за хеликоптери и ги откарваше до именията им в окръг Дъчис или Катона35.