Разбира се, печелеше по-малко пари. „Броудър“ беше мащабна корпорация. Но Маркъс го гризеше гадното чувство, че Ейбрамс би си замълчал, ако изкарваше сто милиона, дори повече.
А Кейт бе отишла при него и му бе продала половината списание. За един ден.
Сега благодарение на този задник тя щеше да се размотава наоколо пред очите му. „Лъки“ вече имаше достатъчно пари, голям офис, приятелите на Маркъс в банките получиха сумите, необходими за покриването на заемите. Тя беше в джоба на Ейбрамс, друг влиятелен богаташ, помисли си той с презрение, но изпита също и неохотно уважение към сделката й. Частна компания, съвместна собственост на корпорация „Ейбрамс“ и самата Кейт. И то петдесет на петдесет.
— За нещастие някой друг се е докопал до него преди нас — продължи Броудър. — Корпорация „Ейбрамс“. Това не ми харесва. Ние първи проявихме интерес още преди трагичния инцидент. Смятам, че списанието ще пасне перфектно на растящите ни издателски интереси.
Те го изгледаха безизразно.
— Какво можем да направим по въпроса? — попита една важна клечка от „Голдман Сакс“.
— Дайте ми препоръките си. Кой тук познава Ейбрамс? Лично?
Един мъж от края на масата вдигна ръка.
— Продадох му една сграда в центъра.
Това беше Луис Матюс, собственикът на хотел „Виктрикс“.
— Какви са отношенията ви? — попита Броудър.
— Той направо ме закопа — отвърна добродушно Матюс. — Смятах, че цената е добра. Ейбрамс получи разрешително за промяна на установените градоустройствени стандарти и превърна цялото място в луксозни апартаменти, вложи осем милиона за промяна на вътрешността в рамките на дванайсет месеца. Още не е продал нито едно от жилищата, но всички са отдадени под наем.
Броудър се разгневи заради проклетото хлапе и дребните му скапани сделки.
— Познаваш ли го? Опитай се да се добереш до него. Искаме това списание. Общо взето на всякаква цена. Накарай го да прехвърли дяла си на мен.
— Какво означава на всякаква цена? Това е просто едно издание; може би обещаващо, но… просто става въпрос за някакво списание.
— То подхожда на марката ми. Марката е по-важна. Както когато се пръскат допълнителни средства за някоя кинозвезда или прочут писател. Само се постарай офертата да стигне до него чрез посредник. Не ме намесвай. — Маркъс погледна към другите лица около масата. — Ако не се съгласи да продава, ще ги изхвърлим от бизнеса. Не позволявам на страхливи спекуланти да ме прецакват, разбирате ли?
— Имаш предвид рекламодатели, дистрибутори…
— Каквото и да е. Разполагаме с много пари в бранша. Откраднете авторите им. Утроете заплатите им. За нас това са жълти стотинки. Ще започнем конкурентно издание. Ще се наложи да продават, иначе загиват. Не става въпрос за проклетото издание, а за репутацията ни. Никой не може да ни тъпче.
Всички закимаха бързо. Никой не се осмеляваше да го предизвика за бившата му съпруга, за цената, която щеше да струва всичко това. Маркъс Броудър получаваше каквото поискаше. Освен това за него това наистина бяха жълти стотинки, нали?
— Дадено, Маркъс — обади се бившият губернатор. — Ще видя какво мога да направя. Всички ще се заемем с този въпрос.
— Добре. Свършете работата. И бързо. Искам нещата да са се задвижили до една седмица.
Маркъс се обърна и излезе. Те бяха неудачници, скъпо платени неудачници, и той нямаше никакво желание да стои и да бръщолеви тъпотии с тях.
Личната му асистентка, или една от тях, чакаше в коридора с палтото и куфарчето му.
— Госпожица Валдес е в колата, сър.