— Добре — изсумтя той. Лола Валдес беше приятелката му за уикенда. Той бе зарязал френската проститутка — беше твърде скучна. Лола беше с ярка външност и бе богата благодарение на своя корумпиран колумбийски чичо, който бе изпратил по-младите си роднини да изперат парите му в Щатите, да се изучат в най-добрите училища, да се смесят с елита. Беше пълно с подобни гангстери: руснаци, нигерийци, някои южноамерикански наркопласьори, контрабандисти на оръжие от Южна Африка и на мръсни диаманти от Сиера Леоне. Потомците на фамилиите с пари, придобити чрез бизнес средството, наречено автомат „Калашников“, идваха в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, където се смесваха и ставаха чисти. Лола се смееше често и в промеждутъците между ентусиазираните сесии в леглото, където тя послушно правеше всичко, което биваше поискано от нея, му казваше, че е чудесен. Носеше тесни рокли, гърдите й бяха големи и щръкнали благодарение на уменията на хирурга, а задникът й можеше да бъде сравняван с този на някоя стриптийзьорка от висока класа. Повечето богати мъже в града му завиждаха, че я е вкарал в леглото си, и това беше достатъчна причина да се размотава с нея. Засега тя се явяваше приемлив метод за освобождаване на напрежението.
Маркъс предположи, че Лола ще му омръзне след шест месеца. Дори вече се оглеждаше за заместничка. Проблемът беше, че цялата тази тъпотия се отразяваше зле на публичния му имидж. Вече не беше много млад; колко още можеше да издържи, без да е женен, без да остане женен? Всъщност не изпитваше желание да има деца. Но ясно осъзнаваше, че от мъж с неговото положение се очаква да има едно-две. Наследници на империята. С няколко бавачки и жена, която си стои вкъщи и знае мястото си, той би могъл от време на време да им подхвърля топката в двора, може би да им прочита по някоя приказка за лека нощ, след като се настанят по пижами и са готови веднага да заспят. За летните лагери, скъпите училища в града… можеше да се грижи съпругата му, която и да беше тя.
Но той нямаше никакво желание да се ожени за Лола. Нито за Луиз преди нея. Дори и да изготвеше най-железния предбрачен договор. Кой би търпял такива скучни кучки? Те бяха за чукане, само за развлечение.
Няколко пъти бе правил грешката. Преди нямаше значение, но вече започваше да му пука. Кейт Фокс щеше да е перфектната съпруга. Само да беше правила онова, което й се казваше, по дяволите. Млада, разкошна, стилна. На моменти забавна, винаги с подходящото държание, никога не му отказваше в леглото…
Докато не се намеси онова проклето списание.
Маркъс мълчаливо слезе с асансьора. Щеше да намери начин да се справи с всичко. Първо щеше да изпъди Кейт от града, после да намери някоя жена, някоя по-добра жена. И да се залови да я дресира, да я обучи да стане такава, каквато на него му се искаше.
Все още кипеше от гняв. Замисли се за Лола. Щяха да пътуват заедно в първа класа. Можеше да я накара да му духа още в колата. Щеше да затвори прозореца на преградата зад шофьора. Той щеше да разбере какво правят, но Маркъс не даваше и пет пари.
Тъкмо затова се возеше отзад, а шофьорът му го развеждаше напред-назад за трийсет и осем хиляди на година.
Маркъс се отдаде на мисли за големите цици на Лола и маслинената й кожа, за нейната сръчна, изкусна уста. Това щеше да свърши работа и временно да отвлече вниманието му от Кейт Фокс и противното й списанийце.
Слънчевата светлина струеше през прозорците, огрявайки леглото от всеки ъгъл. Кейт се размърда в съня си. За миг не разбра къде се намира. Беше на някакво удобно място; ергономичният матрак на леглото я обвиваше приятно. Чаршафите бяха чисто бели, прекрасно меки и свежи, а пухените възглавници прегръщаха русата й глава. Тя смътно усети косата си, разпиляна свободно, разпусната, а тялото й…
Тялото й беше голо.
Тя вдигна ръце да се пипне, прокара ги по топлите си гърди. Нямаше тениска, с каквато обикновено спеше вечер. Беше гола, чисто гола, и в…
В леглото на Дейвид Ейбрамс, подсказа й разумът й.
Тя бавно се обърна и видя, че е истина. Лежеше до него. Той спеше дълбоко на една страна, големите мускули на гърдите му бяха покрити тук-там с прошарени косъмчета. Лицето му беше спокойно; Кейт го загледа, изучавайки правия нос, квадратната челюст, късата, почти войнишка подстрижка. Нямаше нищо красиво в него. Просто беше мъжествен и толкова. Кейт погледна надолу към ръцете му, отпуснати върху леглото. Ноктите бяха грубо отрязани и имаше някой и друг мазол. Ейбрамс нямаше маникюр и вероятно спортуваше.