Уеб се замисли. Стръкчето копър затанцува между зъбите му.
— На всичко това можеш да го научиш и ти, и то не по-зле от мен, Фицрицарин. Стига да искаш — тихо рече той.
Погледна ме спокойно и в яркия пролетен ден очите му изглеждаха по-скоро сини, отколкото сиви. Погледът му не беше студен, но въпреки това се почувствах като пронизан с лед. Поех бавно дъх, за да се овладея. Седях неподвижно и се надявах да не се издам, докато се чудех откъде е научил. Кой му бе казал? Сенч? Кетрикен? Предан?
Заговори отново и логиката му беше желязна.
— Разбира се, думите ти ще имат тежест за него само ако му кажеш, че ти също си Осезаващ. А най-въздействащи ще са, ако му разкриеш и истинското си име, както и връзката ти с баща му. Но може би е все още твърде малък, за да му се доверява такава тайна.
Известно време ме гледа втренчено, после се извърна. И тъкмо да изпитам облекчение, добави:
— Вълкът все още наднича от очите ти. Мислиш, че ако се спотайваш, никой няма да те види. Това не работи при мен, младежо.
Станах. Копнеех да отрека името си, но увереността му бе толкова голяма, че само щях да се покажа като пълен глупак, ако го направя. А не исках майстор Уеб да ме смята за глупак.
— Не съм младеж — възразих. — Но може би си прав. Сам ще поговоря с Пъргав.
— По-млад си от мен — каза Уеб зад гърба ми. — И не само по години, майстор Беджърлок.
Спрях и го погледнах през рамо.
— Пъргав не е единственият, който трябва да бъде научен да владее магията си — каза той съвсем тихо. — Но няма да обучавам никой, който не дойде и не ме помоли за това. Кажи го на момчето. Че трябва да дойде и да ме помоли. Няма да му налагам нищо насила.
Разбрах, че това е краят на разговора, и си тръгнах. И отново чух гласа му.
— Холи би харесала ден като този. Чисто небе и лек ветрец. Как само щеше да се рее ястребът й!
Така получих отговор на незададения ми въпрос и разбрах, че това е истинска проява на милост. Уеб не искаше да ме оставя да се чудя кой в Бъкип е издал тайната ми и ясно ми даде да разбера, че е научил истинското ми име от другаде. Холи, вдовицата на Черния Ролф, който се бе опитал да ме научи на Осезанието преди толкова много години. Продължих да вървя, сякаш думите му бяха просто невинна забележка, но сега ме замъчиха още по-тревожни въпроси. Дали Холи бе разказала направо на Уеб, или тайната бе пътувала от човек на човек, докато стигне до него? Колко Осезаващи знаеха кой съм в действителност? Колко опасно беше това знание? Как би могло да се използва срещу трона на Пророците?
Този ден бях разсеян. Потренирах с гвардейската рота и прекалено многото мисли ми докараха повече синини от обичайното. Освен това трябваше да пробваме за последен път новите униформи, които щяхме да носим. Неотдавна бях станал гвардеец от новосъздадената Гвардия на принца. Сенч беше уредил не само да вляза в тази елитна група, но и жребият да ме избере за един от онези, които щяха да съпроводят принца в пътешествието му. Униформата беше синьо върху синьо, с елена на Пророците на гърдите. Надявах се моята да стане готова навреме, за да мога да добавя няколкото малки допълнителни джобове. Бях заявил, че вече не съм придворен убиец. Но това не означаваше, че съм се отказал от инструментите на занаята.
Бях доволен, че нямам среща със Сенч или Предан този следобед, защото и двамата щяха незабавно да усетят, че нещо не е наред. Знаех, че ще се наложи да разкажа на Сенч — той определено трябваше да разполага с тази информация. Но не исках да я споделям веднага. Първо трябваше да я премисля сам и да видя до какво може да доведе.
Знаех, че най-добрият начин за това е да насоча мислите си другаде. Когато вечерта тръгнах към града, реших да си спестя посещението в кръчмата на островитяните и да прекарам известно време с Хеп. Трябваше да кажа на осиновения си син, че съм бил „избран“ да замина с принца, и да се сбогувам с него в случай, че не ми се удаде друга възможност. От доста време не бях виждал момчето, а до отплаването оставаха съвсем малко дни и затова реших, че имам право да помоля майстор Гиндаст да го пусне за цялата вечер. Бях много доволен от напредъка му, откакто се премести при чираците и изцяло се посвети на учението. Майстор Гиндаст бе един от най-добрите дърводелци в града. Все още се смятах за щастливец, че се беше съгласил да приеме момчето — естествено, не без помощта на Сенч. Ако Хеп се обучеше добре, го очакваше добро бъдеще, в която и част на Шестте херцогства да решеше да се установи.