Замълчах. Май нямаше какво да добавя. Погледнах Копривка. Тя ме изгледа неутрално, сякаш ми казваше, че не означавам и никога не съм означавал нещо за нея.
Сенч явно бе събрал достатъчно материал за размисъл, защото избута стола си назад като човек след обилна вечеря.
— Добре. Този разказ ще отнеме доста време за разясняване и извличане на поуки. Всички сме претрупани със задачи около Празника на жътвата. Довечера в Голямата зала ще има събиране с музика, жонгльори, танци и менестрели. Ще присъстват мнозина от приятелите ни от Външните острови, както и всички херцози. Не се съмнявам, че ще се срещнем там.
Останалите продължиха да седят и да го гледат.
— А сега искам да говоря насаме с Фиц — добави натъртено Сенч.
Шишко стана. Копривка също.
— След като аз поговоря насаме с Фиц — спокойно заяви Предан.
Шишко изглеждаше малко объркан, но незабавно каза:
— И аз.
— А аз не — хладно рече Копривка, докато вървеше към вратата. — Не мисля, че имам какво да му кажа.
Шишко стоеше като закован, очите му се стрелкаха между Копривка и Предан. Явно не знаеше какво да прави. Успях да му се усмихна.
— По-късно ще поговорим надълго и нашироко, Шишко. Обещавам.
— Да — веднага се съгласи той и успя да стигне вратата, преди да се е затворила напълно след Копривка.
Предан изгледа многозначително Сенч и съветникът отиде да гледа морето през прозореца. Ясно бе, че Предан не искаше точно това. Нямаше съмнения, че борбата за власт между съветника и принца продължаваше. Предан придърпа един стол съвсем близо до мен и седна. Заговори съвсем тихо. Очаквах, че ще сподели тревогите си около нарческата и сватбата.
— Говорих й много за теб. В момента ти е ядосана, но ако й дадем време, може би ще се успокои достатъчно, за да те изслуша.
Трябваше ми малко време, за да схвана.
— Копривка ли?
— Естествено.
— Говорил си й много за мен?
Усмихнах се кисело.
— Налагаше се — заоправдава се той. — Приказваше неща от сорта на „Изоставил майка ми бременна и нито един път не дойде да ме види“. Не можех да позволя да говори такива неща, още по-малко да им вярва. Затова й разказах истината, както я научих от самия теб. Фиц, слушаш ли ме изобщо?
— О. Извинявай. Благодаря ти. — Дори не можех да си спомня за какво мислех.
— Братята й ще ти харесат. Рицарин е малко надут, но ми се струва, че го прави нарочно, защото е уплашен от всички промени. Чевръст няма нищо общо с Пъргав. Никога не съм виждал по-различни близнаци. Стабилен заслужава името си, а Справедлив бърбори като кречетало. А Пламен, най-малкият, през цялото време тича, смее се и се опитва да накара братята си и Копривка да се борят с него. Не се бои от нищо и никого.
— И всички са тук за Празника на жътвата.
— По покана на кралицата. Заради почестите към Бърич.
— Ясно. — Забих поглед в масата. Аз вмествах ли се някъде във всичко това?
— Е, май това е всичко. Радвам се, че си по-добре. И си мисля, че Копривка ще поомекне, ако й се даде време. Сега се чувства изиграна. Предупредих те, че ще е така. Странно, но май се ядоса най-много, когато изчезна. Прие го някак лично. Но съм сигурен, че ако й дадеш време, ще промени мнението си за теб.
— Имам ли друг избор?
— Да, май наистина нямаш. Но не исках да си мислиш, че всичко е безнадеждно, да се откажеш и да избягаш някъде, за да не я виждаш. Мястото ти е в Бъкип. Както и нейното.
— Благодаря.
Предан погледна настрани.
— Не мога да ти опиша какво означава за мен присъствието й в двора. Говори открито и направо. Никога не съм бил приятел с момиче, особено като нея. Мисля, че е защото сме братовчеди.
Кимнах, без да съм сигурен дали това е истинската причина. Но въпреки това се радвах. Щом си беше спечелила приятелството на принца, Копривка имаше могъщ закрилник в двора.
— Трябва да вървя. Пропуснах две проби на костюми за празника. Кълна се, че си го изкарват на Шишко, като го бодат „случайно“ с игли, ако не съм там да го защитавам. Така че по-добре да побързам.
Кимнах и на това. Предан изчезна, преди да съм се усетил как успя да го направи. Сенч тропна чаша бренди пред мен. Погледнах я, после вдигнах очи към него.
— Може да ти потрябва — кротко рече той. — Шутът беше тук преди две седмици. Готов съм да платя какво ли не, за да науча как успява да идва и да си заминава така незабелязано, но го направи. Късно през нощта някой почука на вратата на личните ми покои. Отворих и го видях. Променен, разбира се. Кафяв като ябълкова семка, от глава до пети. Изглеждаше уморен и болнав, но сигурно е било от пътуването му през Стълба. Не говореше за Черния мъж и за нищо друго, само за теб. Явно очакваше да те намери тук. Това ме уплаши.