— Това не ми прилича на Умение — раздразнено го прекъсна Сенч. — А на сън.
— Именно. Точно затова го пренебрегнах, когато се събудих. Знаех, че съм използвал Умението за кратко, но реших, че после съм заспал и че е било сън. И ето че изведнъж Шишко се оказа до мен по странния начин, по който се случва в сънищата. Не знаех дали е видял дракона, така че се свързах с него и му казах да мълчи и да се крие. Крихме се, а тя страшно се ядоса — мисля, че знаеше, че сме наблизо, но не се показваме. После Шишко внезапно изчезна. И това ме стресна толкова много, че отворих очи. — Принцът сви рамене. — Бях в спалнята си. Реших, че просто съм сънувал много ярък сън.
— Най-вероятно е така. И двамата с Шишко сте го споделили — рече Сенч. — Мисля, че засега можем да оставим това и да се захващаме за работа сериозно.
— Не мисля — намесих се. Лекотата, с която Сенч загърбваше въпроса, ме накара да застана нащрек. Явно старецът не искаше да говорим по темата, но бях готов да жертвам отчасти тайната си, за да открия неговата. — Смятам, че драконът е истински. Нещо повече — мисля, че вече сме чували за него. Тинтаглия, драконът на Бинград. Онзи, за когото говореше маскираното момче.
— Селден Вестрит — тихо каза Предан. — Значи според теб драконите могат да използват Умението? Защо настояваше да научи какво знаем за черния дракон? Айсфир ли е имала предвид?
— Почти съм сигурен, че да. Но това е единственият отговор, който мога да ти дам. — Обърнах се неохотно към намръщения Сенч. — Тя докосна и моите сънища, със същото искане. Настояваше да й кажа какво знам за някакъв черен дракон и за остров. Знае за пътуването ни, най-вероятно от бинградската делегация, която дойде да ни покани така сърдечно да вземем участие във войната им с Халкида. Но мисля, че знае само колкото тях. Че там има уловен в леда дракон и че Предан отива да го порази.
Сенч издаде звук, подобен на ръмжене.
— В такъв случай знае и името на острова. Аслевял. Въпрос на време е да открие къде точно се намира. Бинградските търговци са прочути именно с това — с търговията си. Ако им потрябва карта, показваща пътя до Аслевял, ще се сдобият с нея.
Разперих ръце, за да демонстрирам спокойствие, каквото не изпитвах.
— Нищо не можем да направим, Сенч. Ще се наложи да се справяме с онова, което ни чака.
Той бутна стола си назад.
— Е, бих могъл да се справя по-добре, ако знаех какво всъщност ни чака. — Отиде до прозореца и се загледа към морето. После се обърна и се вторачи свирепо в мен. — Какво още не си ми разказал?
Ако бяхме сами, сигурно щях да му кажа как драконът бе заплашил Копривка и как тя го беше разкарала. Но не исках да говоря за дъщеря си в присъствието на Предан, така че само поклатих глава. Сенч отново се обърна към морето.
— Значи може да се окажем изправени пред друг враг, освен студа и леда на Аслевял. Така. Поне ми кажи колко голямо е това създание? Колко е силно?
— Не зная. Виждал съм я само в сънищата си, а в тях тя променяше размерите си. Не мисля, че можем да сме сигурни за каквото и да било, което ни показва насън.
— Полезна информация, няма що — обезсърчено отвърна Сенч. Върна се при масата и се пльосна в стола си. — Ти нощес усети ли дракона?
— Не.
— Но въпреки това си пътешествал с Умението.
— За кратко. — Бях посетил Копривка. Нямах намерение да обсъждам това тук. Той сякаш не забеляза нежеланието ми да говоря.
— А аз никак. Въпреки всичките ми усилия.
Гласът му бе като на обидено дете. Погледнах го в очите и видях в тях не просто огорчение, а болка. Гледаше ме, сякаш съм го изключил от някаква голяма тайна или чудесно приключение.
— Сенч. С времето ще се получи. Понякога ми се струва, че се стараеш прекалено много.
Изговорих думите, но не бях уверен в тях. И в същото време не можех да произнеса онова, което тайно подозирах — че е започнал уроците твърде късно и никога няма да овладее магията, която толкова дълго му е била отказвана.