Между заглавията, които отецът и неговите последователи искаха да изхвърлят от училищата, имаше и едно мое произведение. В тях не се съдържа порнография, въпреки желанието на групичката да докаже противното. (В „Кланица пет“ присъства нарицателното „motherfucker“, а също така и изразът „Махни се от пътя ми, тъп motherfucker“. Тази думичка бе напечатана върху хартия през 1969 година и оттогава насам децата непрекъснато правят опити за сексуален контакт с майките си. Никой не знае кога ще му се види краят…) Според достопочтения отец грешката на „Кланица пет“, „Избавление“ на Джеймс Дики, „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър и на още няколко романа на Джуди Блум се състои в това, че нито авторите, нито техните герои дават примери за добро християнско поведение и правилно християнско отношение към житейските проблеми.
Достопочтеният отец се впускаше във фронтална атака не само срещу полубожественото право на американеца да обсъжда свободно всякакви идеи (включително и своите собствени), но и срещу Конституцията, която забранява на правителството (включително и на училищната управа като част от него) да обявява една религия за господстваща над останалите и да я налага със силата на закона.
Следователно отчето не беше лицемер. Той искрено желаеше да изтъкне липсата на святост в Първата поправка, дълбоко се надяваше, че полицията ще забрани и изземе всичко, което за него е порнография, а след това ще наложи със сила една-единствена религия в цялата страна — неговата версия на християнството. Той съвсем искрено вярваше, че моята „Кланица пет“ ще накара читателя да гори в ада за вечни времена (спомнете си литургията, узаконена от папа Пий V) и това (ако отчетем продължителността на това „вечни времена“) ще бъде далеч по-тежко, отколкото ако бъде изнасилен, убит и обезобразен от някой тип, който е полудял от разни мръсни картинки…
На практика той спечели симпатиите ми. (Не беше трудно.) Не бе от онези телевизионни евангелисти (които съвсем справедливо подиграват), макар че от време на време сигурно четеше проповеди по радиото. (Всички като него го правят.) Добър християнин, достоен глава на семейство, с праведен живот (без съмнение имитация на живота на Христос), сексуално чист човек, без патологична страст към земните благини, и прочие, и прочие… Той се опитваше да поддържа своето голямо семейство с помощта на една много по-надеждна система от тази, която предлагаше правителството. Система, която помага на болни и здрави, на богати и бедни, обединени от обща вяра и общи норми за поведение. (Все пак съм учил антропология и прекрасно зная, че човеците не могат да се възхищават на живота, ако не са част от някакъв клан, общото в който е притежанието на някаква недвижима собственост.)
Нещо съвсем друго обаче е Комисията по порнография, създадена към Главната прокуратура на САЩ — един пътуващ цирк, който се ражда при управлението на Роналд Рейгън и който се занимава с разни мръсни книжки и снимки… Поне двама от членовете на тази комисия впоследствие се оказват забъркани във финансови или сексуални афери. Чувството за кланова принадлежност безспорно съществува, но в случая недвижимата собственост е Белия дом, а ролята на тотем се изпълнява от един приятелски настроен, сънлив и малко изкуфял киноартист… Налудничавите идеи, които членовете на тази комисия се чувстват длъжни да популяризират, биха накарали благородните духовници от Трентския съвет да си посипят главите с пепел. Ето една малка част от тях: няма нищо лошо в това, че цивилните граждани имат право да си купуват бойни карабини; контрите в Никарагуа всъщност приличат на Томас Джеферсън и Джеймс Медисън; палестинците трябва да бъдат наричани „терористи“ при всеки удобен случай; съдържанието на утробата е държавна собственост; Американският съюз за граждански права е подмолна организация; всичко, което звучи като „конско евангелие“, мирише на социализъм и комунизъм — следователно има антиамериканска насоченост; болните от СПИН си го заслужават, с изключение на онези от тях, които са пипнали болестта чрез кръвопреливане; че самолет за един милиард долара си струва парите. И прочие, и прочие…
Комисията по порнография към Главната прокуратура не беше нищо повече от откровен шоубизнес, изразяващ загрижеността на Белия дом към проблемите на сексуалния произвол, но едновременно с това и тайничко размахване на пръст пред привържениците на свободата на словото, защото именно те са причина за сексуалното насилие над деца, бруталните изнасилвания и всичко останало… (По същото време други привърженици на Рейгън не си губят времето и успешно приватизират средства за обществено строителство и опразват спестовни каси.)