— Май доста ви изненадах — каза Синджан, като забеляза отражението на неспокойните му мисли върху лицето. Прецени, че трябва да бъде малко по-сдържана и продължи, опитвайки се да не показва чувствата си. — Вие сте най-красивият мъж, когото някога съм виждала. Не, не е точно това. Исках да кажа, че ме привлякохте не само с вида си, а с… просто с… О, Боже, не знам с какво.
— Аз красив? — Колин за миг онемя от смайване. — Мъжете не могат да бъдат красиви. Това е пълна глупост. Моля ви, кажете ми какво искате и аз ще направя всичко по силите си да го получите. Но не мога да стана ваш покровител. Съжалявам. Дори да бях най-похотливият женкар в Лондон, пак нямаше да мога. Беден съм като църковна мишка.
— Аз не искам от вас да ми бъдете покровител, ако това означава мъж, който да издържа любовница.
— Да. Точно това имах предвид — по гласа му пролича, че вече го е очаровала.
— Не мога да бъда ваша любовница. Дори и да исках. Това няма да ви донесе никаква изгода. Брат ми със сигурност няма да ми даде зестрата, ако не се оженим. Убедена съм, че съвсем няма да одобри, ако ви стана любовница. За тези неща е страшно старомоден.
— Тогава защо правите това? Обяснете ми, умолявам ви. Да не би някой от побърканите ми приятели да ви е платил да го направите? Дали не сте любовницата на лорд Брасли? Или на Хенри Томпкинс? Или на лорд Клинтън?
— О, не. Никой не ми е поръчвал нищо и не ми е плащал никакви пари.
— На мнозина не им харесва, че съм шотландец. На мъжете от лондонското общество, с които учехме заедно, им е приятно да пием и да спортуваме заедно, но не и да се оженя за някоя от сестрите им.
— Даже да бяхте мароканец, пак щях да изпитвам същите чувства към вас.
Той продължи да я гледа с недоумение. Пухкавото синьо перо на шапката й — едно глупаво и смешно творение на модата — докосваше чаровно лицето й. Костюмът й за езда — син, по-тъмен от очите — беше като излят по тялото й. Беше стилен, без да бъде предизвикателен и въпреки това подчертаваше високата й гръд, тънката талия и… Той едва чуто изруга.
— И братята ми правят така, но обикновено избухват в смях, преди да са стигнали края на ругатнята.
Той се готвеше да отговори нещо, но забеляза, че е впила очи в устните му. Не, това момиче не можеше да е дама. Сигурно някой от приятелите му й беше платил, за да му скрои този проклет номер.
— Хайде стига! — извика той, — Всичко това е нагласено. Не може да е иначе. Не е възможно една дама, която иска да се омъжи за избрания от нея мъж, да говори за това толкова дръзко и безсрамно.
Неочаквано, както беше на седлото, той се извъртя към нея и я притегли към себе си. Издърпа я от седлото и я постави на коленете си. И останаха така, без никои от двамата да пророни дума, докато конете им не се укротиха. Тя не се възпротиви, а напротив — моментално се притисна към него. Не, в никакъв случай тази жена не можеше да бъде дама. Придърпа я към лявото си рамо и повдигна с пръсти брадичката й, без да си сваля ръкавицата. Искаше да я целуне. Опита се да разтвори с език устните й. Рязко вдигна глава и ядосано й нареди.
— По дяволите! Отвори си устата, както се очаква да направиш в такъв случай.
— Добре — каза тя и разтвори устни.
Като я видя зяпнала срещу него, Колин не се въздържа и избухна в смях.
— Мили Боже, да не би да се каниш да ми запееш някоя ария. Приличаш на онова отвратително сопрано от Милано. По дяволите! — той я повдигна от коленете си и я върна обратно върху гърба на Фани. Недоволната кобила отскочи встрани, но макар че беше почти загубила ума и дума от радост, и вълнение, Синджан бързо успя да я овладее.
— Добре. Приемам, че си тази, за която се представяш. Ще се… Не, не мога да повярвам, че след като си ме зърнала на бала у Портмейн си решила, че искаш да се омъжиш за мен.
— Тогава не бях сигурна, че, искам да се омъжа за теб. Но знаех, че толкова те харесвам, че мога да те гледам до края на живота си.