Тези думи го обезоръжиха.
— Преди да се видим отново, ако въобще се срещнем пак, настоявам да се сдобиеш с някоя и друга задръжка. Е, не да мълчиш като пън, но да внимаваш поне да не изтърсиш някоя волност, от която да потъна в земята от срам и да не знам как да отговоря.
— Ще се постарая — обеща Синджан. За миг отмести очите си от него и се загледа в просторната ливада от двете страни на алеята за езда, покрита със сочна зелена трева. — Намираш ли, че съм достатъчно хубава, за да бъда твоя жена? О, знам, че само се шегуваше, когато каза, че съм млада. Не бих искала да се срамуваш, нито пък да се чувстваш неловко, ако се ожениш за мен.
Докато говореше, очите им се срещнаха. Той ядосано тръсна глава и каза:
— Престани, за Бога! Много си красива и без съмнение го знаеш!
— Ами! Хората са способни на какви ли не лъжи и комплименти, за да спечелят сърцето на някого, ако знаят, че е достатъчно богат. Не съм глупачка.
Той скочи от жребеца, нави юздата около китката си и се отправи под един кичест дъб.
— Ела тук. Трябва да поговорим, преди да надяна брачния хомот около врата си.
Ах, ще съм близко до него, помисли Синджан и с готовност го последва. Видя трапчинката на брадичката му. Без да се замисли, свали ръкавицата си, вдигна ръка и я помилва. Той не помръдна.
— Ще бъда изрядна съпруга. Сигурен ли си, че характерът ти е поносим и не е на някой трол?
— Обичам животните и не ходя на лов, за да се страхувам, че духовете им ще ме обсебят. Имам пет котки, всичките са отлични мишеловки. През нощта оставям камината на тяхно разположение. Само през най-лютата зима ги пускам да спят в леглото ми, но това се случва рядко, защото се въртя нощем и има опасност да ги смажа. Ако те интересува дали ще те пердаша, отговорът е няма.
— Явно си много силен. Радвам се, че си внимателен с по-слабите от теб. Добросъвестен ли си? Любезен ли си? Чувстваш ли се отговорен за тези, които са зависими от теб?
Не можеше да откъсне очите си от нея. Въпреки че не му беше лесно, отговори.
— Смятам, че да — помисли си за своя огромен замък. Всъщност само половината от него беше истински замък и то не още от средновековието, а построен в края на седемнадесети век от един от графовете Кинрос. Обичаше замъка с неговите островърхи кули и назъбени бойници. Но на места беше толкова усоен и порутен, че човек можеше да хване пневмония, ако се застои на едно място за десетина минути. Трябваше сериозен ремонт, за да се възстанови истинският му блясък. Всички постройки в двора, оборите и конюшните, земеделските имоти и канализацията имаха нужда от сериозни поправки. Стадата от овце и говеда значително бяха намалели. Селяните му също бяха в окаяно състояние — някои даже нямаха семена за посев, за да си осигурят прехраната. Той беше длъжен да действа решително, иначе бъдещото се очертаваше мрачно у безнадеждно…
Отмести поглед от нея към наредените една до друга огромни красиви къщи покрай Хайд Парк срещу тях.
— Баща ми пропиля значителна част от наследството ми, а брат ми, шестият граф, окончателно го прахоса. Нуждая се от голяма сума пари. В противен случай семейството ми трябва да живее в благородна бедност, а селяните ми ще бъдат принудени да напуснат и да си потърсят убежище на друго място, ако не искат да умрат от глад. Живея в огромен замък в източен Лок Левън. Много е красив и е недалеч на северозапад от Единбург, на полуостров Файф. Въпреки ширналите се обработваеми земи и красивите хълмисти възвишения на теб сигурно ще ти се стори дива и неприветлива земя. Щом си англичанка, ще видиш само голи хълмове, скалисти чукари и тесни долчинки с бързи леденостудени потоци, от чиято вода при пиене устните посиняват. През зимата не е чак толкова студено, но дните са къси и понякога духа силен вятър. На пролет пиренът обагря хълмовете във виолетово, а рододендронът изпъстря селските колиби и дори зидовете на моя замък във всички нюанси на розовото, лилавото и червеното.
Почти не беше на себе си от вълнение. Говореше като някой умопобъркан поет, който възпява Шотландия и своето любимо кътче в земите й, и който държи на всяка цена да му повярват. Тя го гледаше прехласната, попиваше жадно всяка негова дума и не откъсваше очи от устните му. Изведнъж той осъзна цялата нелепост на ситуацията. Не беше по силите му да приеме това и нямаше да го стори.
— Виж какво. Това, което казвам, е вярно. Земите ми са плодородни и знам как да помогна на селяните си да подобрят своя живот, а по този начин и моя. Земята при нас е различна, не е като тази в планинските северни райони, които внасят овце, за да оцелеят. Чрез унищожителната практика на огражденията4 мъже и жени, които поколения наред са живели на своя земя, се лишават от собствеността си. Те напускат Шотландия и отиват да търсят препитание в английските фабрики. Ето защо са ми необходими пари, Джоан. Остана ми само женитбата, за да спася наследството си.
4
Ограждения — насилствено обезземляване на английските селяни, започнало от края на XV пек. — Б.пр.