Синджан ги наблюдаваше и леко се полюляваше на място, за да привлече вниманието им. Чу, че Алекс крещи:
— Престани, Дъглас!
След това снаха й замахна и удари съпруга си по гърба със собственото си бастунче.
За миг Дъглас изтрезня и застина на място. Пред него дребната му жена и зачервената му от вълнение сестра въртяха бастуни като обезумели. Той дълбоко пое дъх, изгледа проклетия шотландски прелъстител и каза:
— Ще ни убият, ако не спрем. Или трябва да се преместим в някоя боксова зала, или да стискаме юмруци в джобовете.
Колин гледаше високата млада дама, която му беше направила предложение за женитба. Тя беше ударила собствения си брат, за да го защити. Това направо не беше за вярване. Сега тя се приближи до него и застана между двамата, като продължаваше да стиска здраво бастуна в ръце. Това наистина не беше за вярване. Но имаше и нещо унизително за него в създалата се ситуация.
— Да си сложим юмруците в джобовете, ако нямате нищо против, уважаеми господине — каза Колин.
— Така с добре — рече Синджан. — Алекс, какво е твоето мнение? Да оставим ли бастуните или да ги задържим в случай, че господата отново забравят доброто възпитание и изпуснат нервите си.
Алекс недоволно смръщи вежди и не отговори. Тя остави бастуна и заби юмрук в корема на мъжа си. Дъглас беше толкова изненадан от нападението й, че не успя да направи нищо друго освен да простене. Погледна жена си, след това Синджан, въздъхна и каза:
— Добре, няма да използваме юмруците си.
— Цивилизацията е хубаво нещо — каза Синджан, — За да отбележим примирието, ще пием чай. Но преди това, Колин, ела за малко с мен. На устните ти има кръв. Ще трябва да се почисти.
Алекс каза:
— Изглеждаш ужасно, Дъглас. Ръцете ти са разранени, ризата, която уших специално за рождения ти ден, е съдрана. Но ти разбира се не помисли за това, когато глупашки се нахвърли пръв да се биеш, нали? Мили Боже, по яката ти има от кръвта на Колин. Съмнявам се, че и с най-качествените сапуни на мисис Джарвис петното ще се изпере. Синджан, нека се срещнем след десет минути в салона — тя се огледа и забеляза Дринан, пребледнял като платно. Каза му спокойно. — Бъди така добър да разкараш от тук прислугата, Дринан. И донеси кифлички и чай в салона. Господинът е шотландец. А шотландците, без съмнение, са много придирчиви. Внимавай кифличките да не са препечени.
Всичко приключи благодарение на две жени. Колин последва мълчешком Джоан Шербрук. С ъгълчето на окото си мярна графа да прави същото след дребната си съпруга, която беше вирнала носа си, горда като генерал.
Колин Кинрос, седмият граф Ешбърнхам, имаше чувството, че сънува фантастичен сън, Не кошмар, но не и обикновен сън. Погледна златисто-кестенявите коси, които се стелеха по гърба на Синджан, разпуснати свободно по време на схватката. Не знаеше каква е съдбата на шапката й за езда. Имаше буйна, красива коса. Нямаше съмнение, че е млада, а целувката с нея беше най-приятното нещо, за което си спомняше в този миг.
Но това вмешателство беше недопустимо. Сбиването си беше чисто мъжка работа. В случай като този дамите нямат думата. Не, той не може и няма да допусне още един път такова вмешателство от нейна страна.
ТРЕТА ГЛАВА
— Спри се, Джоан. Няма да позволя да ме влачиш след себе си като овца.
Синджан се обърна щом чу сърдития глас на мъжа, за когото беше решила да се омъжи на всяка цена и се усмихна. Потупа го по рамото.
— И на мен не ми харесва някой да ме влачи след себе си, особено на необичайно място. Нямам предвид, че тази къща е необичайна. Просто е непозната за теб. Мини до мен, така ще се изравним.
— Това че съм недоволен, няма нищо общо с къщата. Нито с това, че съм непознат за някои, а пък други аз не познавам — но тръгна заедно с нея. Чувстваше се като глупак.
Тя го поведе към помещенията на долния етаж на голямата къща. Минаха през някакъв коридор и се озоваха в огромна кухня, където беше топло и уютно. Миришеше на канела и индийско орехче. Откъм старата каменна пещ се носеше ухание на козунак. Усети мириса на прясно изпечени кифлички и устата му се напълни със слюнка. Доста рано беше излязъл от квартирата си.
— Седни на тази маса, любезни господине.
Той я погледна сърдито и каза:
— За Бога! След всичко, което се случи през последните двадесет и четири часа, мисля че поне можеш да ме наричаш Колин.
Тя му отвърна със сияйна усмивка. Ако не й беше толкова ядосан, сигурно щеше да я прегърне и целуне. Но продължи да седи върху проклетия дървен стол като послушно кутре и дори й позволи да докосне устните му с една влажна кърпа. Болеше ужасно, но той не помръдна.