— Предпочитах да те заведа в моята спалня — започна да обяснява Синджан и за миг спря, за да погледне резултата от работата си. — Но ако го бяхме направили, Дъглас веднага щеше да наруши примирието. Понякога изобщо не мога да го разбера.
Той изсумтя.
— Сега обаче имаш възможност да се запознаеш с нашата готвачка мисис Потър, която прави най-вкусните кифлички в цяла Англия. Скъпа госпожо Потър, това е лорд Ешбърнхам.
Колим кимна към огромната жена, цялата облечена в бяло. Дори престилката й беше снежнобяла. В ръцете си държеше голяма лопата за хляб с дълга дръжка. Тя го изгледа подозрително, а той, на свой ред, огледа внимателно дървената лопата и месестата ръка, която я държеше.
— Коя беше онази дребничка жена?
— Съпругата на Дъглас Александра. Тя много го обича и е готова да пожертва живота си за него.
Колин застина. Представата за такава любов му се виждаше странна. Дори му беше трудно да повярва, че въобще съществува. Протегна ръка, улови Синджан за китката и я дръпна надолу. Притегли я към себе си и младата дама се озова почти до лицето му.
— Ти вярваш ли в такава преданост?
— Да.
— Вярно, удари брат си. Но после се обърна и цапардоса и мен, но още по-силно.
— Опитах се да бъда справедлива, но е трудно в разгара на боя да си премериш точно удара.
При думите й той не можеше да направи нищо друго, освен да се усмихне.
— Ако не пуснеш ръката ми, мисля, че мисис Потър ще те халоса с лопатата.
Той я освободи и тя най-сетни приключи с почистването на раната върху устните му.
— От горещия чай сигурно ще те заболи, но за сметка на това пък е много вкусен. А сега, обратно в салона. Трябва да си уредите сметките с Дъглас, защото той е глава на семейство Шербрук.
Не мога да повярвам, че всичко това се развива в действителност, мислеше Колин, докато вървеше редом до високото момиче с весела походка и разпуснати коси. Тя започна да подсвирква съвсем като момче. Той я погледна, поклати глава в недоумение и каза:
— Наистина не съм очаквал подобно нещо. До снощи изобщо не знаех, че съществуваш, а ето че вече съм в твоя дом, преди малко брат ти ме нападна и дори бях в кухнята.
— Дъглас е дълбоко убеден, че си го заслужаваш. Той не те познава. Видя само как един красив мъж ме държи в ръцете си.
— Не правех само това с ръцете си.
Вместо да се изчерви, както би направила всяка една английска госпожица от богат род, тя впи очи в устните му и каза с преливащ от желание глас.
— Знам. Беше много приятно, въпреки че малко се изплаших. Никой не го е правил с мен досега. Доста ми хареса.
— Трябва да си премерваш приказките, Джоан. Задръжките, за които ти говорех, са нещо много полезно. Трябва да се научиш сама да се пазиш.
— Аз мога да се грижа за себе си и го правя, въпреки че рядко ми се налага. На колко години си, Колин?
Той въздъхна и реши, че няма смисъл да коментира повече.
— Двадесет и седем. Роден съм през август.
— Мислех си, че с Райдър сте връстници. Той също ми е брат. Скоро ще се запознаете. Той е дързък, забавен, очарователен и голям филантроп. Но хич не обича хората да знаят колко е мил и добър. Предпочита да минава за голям развратник. А що се отнася до най-малкия ми брат, когото наричаме Негово Светейшество Тайсън, ще те браня от проповедите му, както Дъглас определя досадните му речи за добрите намерения и пътищата, които водят към ада. Но той е мой брат и аз го обичам въпреки пуританските му разбирания за живота. Остана да ти кажа за жена му Мелинда Беатрис. За нея Райдър казва, че две имена й идват малко множко. Освен това няма никакъв бюст.
Колин изслуша с широко отворени очи словоизлиянията й и рече:
— Никога не съм срещал семейство като вашето.
— Така е — каза доволно Синджан. — Очаквах, че не си срещал. Братята и снахите ми са чудесни хора. Всички, освен Мелинда Беатрис, която е голяма досадница, са страхотни. Можеш ли да повярваш, че са женени от четири години и вече имат три деца? Братята ми не пропускат случай да се шегуват с Тайсън за неговата съвсем не монашеска активност в тази насока, за това, че би трябвало да се овладява и още, че претоварва Ноевия ковчег с челядта си.
Стигнаха салона. Колин я погледна и се усмихна.
— Имаш думата ми, че няма да нападам брат ти. Ръцете ми са в джобовете.
— Благодаря ти. Надявам се Майка да не се появи, докато още си тук. С нея трябва да действам внимателно и решително, а за това е необходимо най-напред да спечеля Дъглас за защитник на каузата си.
Той не й отговори. Тогава Синджан го погледна и попита:
— Искаш ли да се ожениш за мен, Колин?