— По дяволите, господине. Не виждам за какво да разговарям с вас. Това е… — на Дъглас явно не му стигаха думите. Запъти се към вратата и подхвърли през рамо.
— Ще говорим отново с вас, Колин Кинрос, по същото време след седмица. След седем дни! След като изтекат седем дни, разбрахте ли? И до това време стойте настрана от сестра ми. Запомнете — след една седмица и нито ден по-рано. А сега, до десет минути напуснете дома ми и дръжте проклетите си ръце по-далеч от сестра ми.
Той тръшна вратата след себе си. Алекс се надигна от мястото си и се усмихна.
— Смятам да намажа сцепената му вежда с розова вода. Надявам се да го облекчи — тя прихна и последва мъжа си. На вратата, без да се обръща назад, каза:
— Не го докосвай, Синджан. Чу ли? На мъжете им липсва търпение в подобни случаи. Не го изкушавай. И десет минути са достатъчни един джентълмен да забрави за доброто си възпитание.
Всичките ли Шербрукови — дори и тези, в чиито вени не тече фамилната кръв — бяха побъркани?
— Радвам се, че осигурих на снаха ти такова развлечение — каза Колин с глас, в който раздразнението беше повече, отколкото чая в чашата му. — Ако искаш да не те докосвам, престани да ме зяпаш в устата.
— Не мога. Толкова си красив. О, Боже, разполагаме само с десет минути.
Колин скочи на крака и започна да кръстосва стаята — също като Дъглас преди малко.
— Това е недопустимо, Джоан — каза той и се насочи към мраморната камина. — В бъдеще само аз ще говоря от свое име.
И какво щеше да каже, тогава? По дяволите. Спря и погледна надолу към празното огнище. Бледорозов италиански мрамор, скъпа и изящна изработка. В съзнанието му изникна образът на почернялата камина в големия салон на замъка Вер — толкова голяма, че можеше да побере цяла крава. Беше стара и порутена, плочите й бяха напукани, а хоросанът се ронеше. Господи, дори от великолепната картина над мраморната камина, изобразяваща пасторална сцена, лъхаше на солидно богатство и височайши привилегии. Дом, в който богатството и височайшите привилегии са от поколения. Сети се за стръмната вита стълба, която водеше към втория етаж на северната кула. Беше опасна за изкачване, с изгнили дървени стъпала, изложени на студените ветрове, които духаха през пролуките в стените на каменната кула. Пое дълбоко въздух. Можеше да спаси замъка Вер. Можеше да спаси своите селяни. Можеше да попълни стадата си. Можеше дори да засее полята, защото разбираше от земеделие. Обърна се към бъдещата си съпруга и каза:
— Ще приема, че ме намираш за красив. На всеки мъж му се иска да е поне малко привлекателен за жената, за която ще се жени.
— Повече от привлекателен си — каза Синджан и усети как сърцето й лудо заби. Той я беше приел. Най-после. Искаше й се да скочи до тавана от радост.
Колин въздъхна и прокара пръсти през косата си, като я разроши. Той застина на мястото си, когато тя му каза с възторг.
— Никога не съм предполагала, че ще се влюбя. Не се намери мъж, който да ми даде повод да мисля, че си струва да правя това. Е, някои бяха забавни, но нищо повече от това. Други бяха глупави, груби и изобщо нямаха чувство за хумор. Някои пък ме намираха за прекалено интелигентна, само защото не съм неграмотна. Не си представях някой от тях да ме целуне. Божичко, а само да беше посмял да ме пипне отзад, щях да се разпищя и да го убия. Но с теб… с теб е различно. Знам много добре, че не ме обичаш. Но моля те, повярвай ми, това няма никакво значение. Ще направя всичко възможно да те накарам да ме обикнеш. Е, нямам какво повече да ти кажа, освен това, че ще се постарая да ти бъда добра съпруга. Искаш ли да опиташ кифличките на мисис Потър или предпочиташ да си тръгнеш и да обмислиш нещата насаме?
— Да обмисля — каза той. — Ти почти нищо не знаеш за мен. Когато ме опознаеш, може и да промениш мнението си.
Тя го изгледа многозначително и попита спокойно, като че ли всичко вече беше решено.
— Нали ще се грижиш добре за мен като се оженим?
— Ще те защитавам с цената на живота си. Това е мое задължение.
— Ще ме уважаваш ли?
— Ако заслужаваш.
— Това е добре. След сватбената церемония можеш да ми кажеш всичко, което пожелаеш. Но не и преди това. Искам от сега да знаеш, че каквото и да ми кажеш, чувствата ми към теб ще си останат същите. Държа обаче преди да сме се оженили до ушите на Дъглас да не стигнат неприятни приказки по твой адрес.
Колин щеше да се ожени за нея. Неистово се нуждаеше от пари и в същото време, въпреки чудатостите й, я харесваше. Неразумната й любов към истината и прямотата й малко го плашеха. Но това не беше проблем. Щеше да я научи да си мери приказката. Знаеше, че няма да му е трудно да я притежава. Да, щеше да се ожени за нея. Но преди това трябваше да изчака да изтече срокът, за който брат й настоя. След това сватбата трябваше да стане възможно най-бързо. С всеки изминал ден положението у дома се влошаваше. Джоан се появи тъкмо навреме. Предложи се сама на вълшебен поднос. Само един глупак можеше да откаже такъв подарък — богата наследница. А Колин Кинрос не беше глупак.