Дъглас Шербрук се намеси, без да сдържа смеха си.
— Синджан, какво, но дяволите, става с теб? Наистина ли си добре?
Тя пое дълбоко въздух и реши да държи езика си зад зъбите, което въобще не беше типично за нея. Но всичко беше твърде ново, твърде неясно и неизпитано досега. Засмя се звънко и рече:
— Алекс, много ми харесва нейно благородие, дукесата на Портмейн. Галено я наричат Бренди. И тя ме помоли да не я наричам с това ужасно име Брендела. Остроумно хрумване е така да съкрати Брендела, нали? — Синджан се наведе над ухото на снаха си. — Би ли погледнала за миг деколтето на нейно благородие. Възможно ли е тя да е по-внушителна от теб? Разбира се, по-старичка е от тебе и се надявам един ден да я догониш.
Дъглас Шербрук се намеси, без да сдържа смеха си.
— Мили Боже, Синджан, нима смяташ, че възрастта има някакво значение. И че природните дарове на една жена растат с годините? Боже мой, когато Алекс стане на шейсет, дукесата дори няма да може да ходи изправена. Но този проблем изисква задълбочено, изследване на дукесата. От друга страна, Синджан, като твой по-голям брат съм длъжен да ти обърна внимание, че е крайно неблаговъзпитано да коментираш надареността на нейно благородие и липсата на чак такава надареност у Алекс.
Синджан се усмихна на думите на брат си и на изражението на снаха си, когато той се обърна към Алекс и продължи с печален глас.
— Бях убеден, че ти си най-достойно надарената дама в цяла Англия, Алекс. Може би си носителка на това отличие само за Южна Англия. Може би държиш палмата на първенството само в околностите на Нортклиф Хол. Може би съм бил подведен… Може би съм бил заблуден…
Любящата му съпруга го потупа по рамото и каза:
— Предлагам да запазиш впечатленията и съображенията си за вкъщи, където им е мястото, уважаеми съпруже, и да оставиш дукесата и нейната надареност на дука.
— Права си — съгласи се графът и се обърна към сестра си. Очите му — любящи и критични — веднага забелязаха, че тя е някак променена. В началото на приема тя изглеждаше както обикновено, но сега беше различна. Синджан по начало си беше като безоблачно небе в ясен летен ден. Изразителното й лице беше отражение на чистите й мисли и чувства. Сега това лице не беше като отворена книга за Дъглас и той нямаше никаква представа за какво мисли сестра му. Това го смути. Имаше усещането сякаш конят, който току-що е възседнал, грубо го е хвърлил на земята. Стройната и доста привлекателна млада дама пред него му беше съвсем непозната. Опита се да прикрие недоумението си.
— И така, малчо, добре ли се забавляваш? Котильонът беше единственият, който пропусна тази вечер нали?
— Тя вече е на деветнадесет, Дъглас — намеси се Алекс. — Крайно време е да престанеш да я наричаш малчо.
— Дори когато си играе на Невестата-дева и ме стряска в съня ми?
Двамата съпрузи се впуснаха в спор относно съществуването на злочестия призрак от шестнадесети век, за който се говореше, че обитава Нортклиф Хол, и Синджан имаше достатъчно време да обмисли своя отговор. Когато спряха да спорят, тя се приближи плътно до брат си и кратко му отговори.
— Не съм се правила на никакъв призрак. Поне не в Лондон, Дъглас. О, Боже, ето го и лорд Касълбаум с неговата обична майчица. Съвсем забравих, че съм му обещала следващия танц. Той ужасно се поти, Дъглас, ръцете му винаги са влажни…
— Знам. Но освен това е симпатичен млад мъж. Виж какво, Синджан — той продължи бързо и вдигна ръка, за да й попречи да го прекъсне. — Дори и да е светец по отношение на потенето, това няма никакво значение. Не се налага да се омъжваш за него. Приеми факта, че този симпатичен лорд се поти, и се забавлявай. Запомни — ти си тук, в Лондон, единствено за да се забавляваш. И изобщо не се съобразявай с Майка.
Синджан не можа да преглътне въздишката си.
— Майка — повтори тя. — Доста е трудно, Дъглас. Според нея трябва да побързам към олтара, иначе скоро ще се озова в окаяната редица на тези, които си търсят мъж. Старите Моми. Винаги държи на главните букви. И след това продължава със списъка на всички останали ужасяващи категории, в които съм застрашена да попадна, включително и заплахата да се превърна в слугиня на Алекс, когато един ден Майка се прости със земната суета. Тя даже ми обърна внимание, че не съм първа младост. И когато си огледах зъбите в огледалото, забелязах, че е започнал да ми никне мъдрец.
— Не я слушай. Главата на семейство Шербрук съм аз, забавлявай се, весели се и флиртувай, колкото си искаш. Няма никакво значение, ако не срещнеш някой господин, който да ти хареса.