— Иска ти се да е нещо по-иначе, нали, Синджан? Шотландец! Не, не го познавам. Щом като дори не сте се запознали, защо си така дяволски заинтересувана?
— Не знам — тя замълча. Изглеждаше необичайно беззащитна. Сви рамене, търсейки нещо останало от предишната Синджан, и нерадостно се усмихна. — Просто така.
— Добре — каза Дъглас и изпитателно я изгледа. — Ще разуча всичко за този Колин Кинрос.
— Нали няма да кажеш на никого?
— Само на Алекс, на никой друг.
— Нали за тебе няма значение, че е шотландец, а?
— Няма, разбира се.
— Забелязах в гласа на Томас Менърли нотки на презрение и неприязън. Нарече го варварин.
— Верую на бащата на Томас беше, че истинският джентълмен още с рождението си трябва да диша прекрасния английски въздух. Явно Томас е наследил абсурдните теории на покойния си баща.
— Благодаря ти, Дъглас — Синджан се наведе и го целуна по бузата.
Той леко сбърчи чело, докато я наблюдаваше да излиза от библиотеката. Бавно вплете пръсти. Единственото, което имаше против шотландците беше, че ако сестра му се омъжи за такъв, ще живее много далеч от семейството си.
Не след дълго я последва и се качи на втория етаж. Влезе в спалнята и видя Алекс пред тоалетната масичка да разресва косата си. Очите им се срещнаха в огледалото. Той се усмихна и започна да се съблича. Тя остави гребена пред себе си и се обърна към него.
— Докато остана гол-голеничък ли ще ме гледаш? — попита я той.
Тя се усмихна и кимна.
— Защо ме гледаш така, Алекс? Дали не се тревожиш, че съм напълнял? Може би ти трябва да се увериш, че не съм трупнал нито грам тлъсти на и тялото ми все още е безупречно?
Тя се усмихна още по-широко. Поклати глава и каза:
— О, не. Сигурна съм че си в идеална форма. Снощи поне беше, тази сутрин също и… — тя прихна.
Той съблече всичките си дрехи, отиде до нея, взе я на ръце й я занесе на леглото.
Щом отново беше в състояние да говори свързано, той се изтегна в леглото до жена си и забеляза:
— Нашата Синджан е влюбена.
— Това значи е причината да се държи толкова странно. — Алекс се прозя широко и се надигна на лакът до мъжа си.
— Името му е Колин Кинрос.
— Мили Боже!
— Какво има?
— На музикалната вечер снощи някой ми го посочи. Изглежда ми твърдоглав и своенравен, Дъглас.
— И всичко това само от едно виждане?
— Доста е висок. Може би по-висок от теб. Това е добре, защото Синджан е малко височка за жена. Но има вид на мъж, който не се спира пред нищо. Който е способен на всичко, за да получи това, което иска.
— Алекс, не е възможно да разбереш само от гледане всички тези неща за един мъж. Ако не престанеш да говориш празни приказки, ще трябва да взема мерки. Да те оставя два дена без дрехи ще стигне ли?
— Не знам нищо за него, Дъглас.
— Каза, че е висок, брутален и не се спира пред нищо. Разполагам със страхотни данни като начало.
— Да. Ще се увериш, че съм права — тя се засмя и топлият й дъх погали рамото му. — Баща ми презира шотландците. Надявам се да не си предубеден като него.
— Не, не ги презирам, Синджан ми каза, че още не се е запознала с него.
— Не се съмнявам, че това ще стане съвсем скоро. Знаеш колко е изобретателна.
— Междувременно аз ще се постарая да узная всичко възможно за този шотландски джентълмен. Не се спирал пред нищо, хм-м?
На следващата вечер Синджан беше луда от щастие. Дъглас щеше да ги заведе двете с Александра в театър „Друри Лейн“ да гледат „Макбет“. Нямаше съмнение, че като шотландец, представител на рода Кинрос и братовчед на безброй Мак-някой си, той също щеше да бъде там. Постановката беше премиера. И той щеше, щеше да бъде там. Но ако придружаваше някоя дама? Ако той… Наложи си да не мисли за това. Беше отделила цял час за тоалета си. Камериерката й Дорис й кимна весело и дяволито се усмихна.
— Изглеждате много красива, миледи — забеляза тя, докато нежно и внимателно нагласяваше една светлосиня панделка в косите на господарката си. — Цветът й е същият като очите ви.
Когато се огледа за последен път, преди да тръгне Синджан остана доволна от себе си. Роклята й беше от тъмносиня коприна със светлосин шлейф и къси буфан ръкави, пристегнати под гърдите с широк кадифен колан в същия цвят като шлейфа. Беше висока, стройна и бледа — в тон с модата. Деколтето беше едва загатнато, защото Дъглас проявяваше изключителна строгост в това отношение. Да, изглеждаше прекрасно.
До антракта Синджан не го видя в залата. Фоайето на театъра беше тясно за блестящата публика. Хората обменяха последните новини, смееха се, а ако се съберяха бижутата им, с парите от тях можеха да се изхранят дузина английски села за една година. Беше горещо и душно. Стотиците запалени свещи в полилея на тавана се топяха и на капки падаха върху неколцина злочести посетители. Дъглас се отдели, за да донесе шампанско за Алекс и Синджан. Към тях се приближи една приятелка на Алекс и Синджан използва случая да огледа всяко кътче на огромното фоайе, за да открие своя шотландец, както го наричаше. С облекчение, и задоволство тя го забеляза да разговаря с лорд Брасли, приятел на Райдър, на осем стъпки зад нея. Брас, както го наричаха, беше женкар, но иначе добродушен мъж. Славеше се с това, че осигурява по-голям разкош на жена си, отколкото на любовниците си.