— Толкова ли неудържимо ме желаеш? — попита я Дъглас весело.
— Синджан се запозна с Колин Кинрос. Видях ги да разговарят. Опасявам се, че се е държала доста предизвикателно, Дъглас.
Дъглас се загледа в ръцете си. След това взе един свещник и го постави на тоалетката до леглото. Заразглежда го, без да пророни дума. След това сви рамене и каза,
— Да изчакаме до утре. Синджан не е глупава, нито леконравна. Двамата с Райдър добре сме я възпитали. Тя не е човек, който действа прибързано.
В десет часа на другата сутрин Синджан беше готова да действа. Чакаше пред главния вход красива като кукла, както я беше уверила Дорис. Чувстваше се малко изнервена и леко удряше с камшика за езда по ботуша си.
Защо още го няма? Дали не е помислил, че се шегува. Дали не е решил, че не му харесва и да се е отказал да дойде?
Тъкмо когато беше на ръба на отчаянието, тя го видя да се задава, възседнал великолепен черен жребец. Щом погледът му попадна върху нея, тоя дръпна юздите, наведе се напред и леко се усмихна.
— Ще ме поканите ли в дома си?
— Мисля, че не е удобно. Още е рано.
Добре, помисли той, засега ще трябва да се примирим, с това.
— Къде е конят ви? — попита:
— Последвайте ме.
Минаха зад къщата и отидоха в конюшнята. Кобилата й Фени си кротуваше и равнодушно приемаше милувките на глупавия коняр Хенри. Синджан измести момъка и без помощта му възседна Фени. Оправи амазонката си със съзнанието, че при тези обстоятелства не е възможно да изглежда кой знае колко добре. Отправи една мила усмивка към кавалера си и каза:
— Още е рано. Искате ли да отидем в парка?
Той кимна и застана с коня си редом до нея. Тя не пророни нито дума повече. С изписано недоволство на лицето той водеше внимателно жребеца си покрай една каруца, натоварена с бъчви бира и трима свещеника, облечени като за погребение. Улиците гъмжаха от амбулантни търговци и дрипави дечурлига от бедните квартали. Яздеше близо до нея, без да говори, но внимателно следеше да не се появи, някаква опасност. Макар че му беше ясно, че тя е в състояние да се справи сама почти с всяка ситуация, смяташе, че като мъж е длъжен да поеме отговорност. Не знаеше със сигурност нищо за нея, освен че отлично се справяше с коня.
Когато стигнаха парка и се насочиха към северната врата, той каза:
— Да пришпорим конете, искате ли. Знам, че за една дама това е малко дръзко, но както сама казахте, още е рано.
Препуснаха по дългата странична алея и още преди да изминат разстоянието, неговият жребец, силен като коня на Дъглас, взе значителна преднина. Когато пристигна на финала след него, тя се смееше.
— Яздите много добре — каза Колин.
— Вие също.
Колин потупа жребеца си по шията и каза:
— Попитах лорд Брасли за вас. Той за жалост не ви е видял, докато разговаряхме. Описах му как изглеждате, но честно казано, той не можа да допусне, че е възможно една дама, особено ако тя е лейди Джоан Шербрук, ще разговаря с мен по такъв начин.
Тя погали меката кожа на ръкавиците си за езда и попита:
— А как ме описахте?
Отново го беше поставила на тясно! Но той нямаше да й покаже този път своето объркване. Сви рамене и отговори.
— Ами, казах, че сте сравнително млада, имате светла коса и прекрасни сини очи. Казах, че сте висока и че зъбите ви са бели и равно подредени. Споменах също, че сте дръзка и се държите съвсем безсрамно.
Тя не отвърна веднага. Беше зареяла поглед над лявото му рамо.
— Мисля, че сравнително точно сте ме описал. За учудване е, че не ме е разпознал по думите ви. Той е приятел на брат ми. Райдър казва за него, че е женкар, но иначе бил добродушен. Страхувам се, че Брас все още гледа на мен като на десетгодишно момиченце, което постоянно го моли за подарък. Миналия сезон веднъж ме придружи до Алманови. Дъглас после ме осведоми, че за никого не е тайна, че Брас не блести с особен интелект и ме посъветва да бъда кротка и любезна и в никакъв случай да не разговарям с него за това, което съм чела в книгите. Можело да го уплаши и да побегне.
Колин внимателно я слушаше. Не знаеше на кого да вярва. Действително имаше вид на дама. Брас му бе казал, че лейди Джоан Шербрук е едно мило и умно момиче, боготворено от братята си. Ако се съдело по някои истории, била малко странна, но самият той не бил забелязвал да не си мери приказките, както се говорело. След това шепнешком му довери, че четяла прекалено много книги, както чул няколко икономки да си говорят по неин адрес. Освен това била много висока. Колин се размисли за странното й решение да го чака на стълбите. Никоя млада господарка не би постъпила така в своя дом. Нормалното за една млада английска лейди беше да го приеме във всекидневната с чаша чай в ръка. Освен това Брас твърдеше, че косата на Джоан Шербрук е най-обикновена, кестенява на цвят. А това не отговаряше на истината. Осветена от ранните слънчеви лъчи косата на момичето до него преливаше в истинско богатство на златисти нюанси — от най-светлорусото до тъмнопепеляво. О, по дяволите! Нищо не разбираше. Не можеше да вярва на дръзките й приказки. Допускаше, че е възможно тази млада жена просто да си търси покровител. Можеше дори да е камериерка на въпросната лейди Джоан Шербрук или да е нейна братовчедка. Той трябваше открито да й каже, че няма пари и че единственото, което може да й предложи, е любов без ангажименти — нито повече, нито по-малко.