— Добре, разправяйте. Какво трябва да сторя?
— Трябва да се скрия от враговете си. И ми е нужна вашата помощ. Вие сте млад и силен — каза старецът.
— Някой иска да ви премахне ли?
— Да ме премахне… о! Едва ли ще се стигне дотам. Не е изключено да ме убият, но само в краен случай. Те ме следят, видях ги. Изглежда, успях да им се изплъзна. Зад нас нали не се движат коли?
— Май че не — каза Холт.
Мълчание. Старецът пак погледна назад.
Холт се усмихна подигравателно.
— Ако искате да се измъкнете от преследвачите си, Централният парк в такъв случай не е най-подходящото място. Вашите приятелчета по-лесно ще загубят дирите ви там, където движението е голямо. О’кей, мистър, съгласен съм. Но си запазвам правото да изляза от играта, щом усетя нещо нередно.
— Прекрасно, Дени.
Холт зави наляво, към 72-ра улица.
— Вие ме познавате, а аз нищо не знам за вас. И откъде накъде ви хрумна да разпитвате за мен? Агент ли сте?
— Не. Името ми е Смит.
— Ясно.
— А вие Дени, сте на двадесет и три години и са ви признали негоден за военна служба поради болното ви сърце.
Холт промърмори:
— Че какво от това?
— Не бих искал да умрете.
— Няма. Сърцето ми е в ред. Докторът, който ме прегледа, не беше много сигурен в диагнозата.
— Известно ми е — потвърди Смит. — И така, Дени…
— Да?
— Най-напред трябва да се убедим, че не ни преследват.
— Ами ако взема и ви откарам във Военния щаб? Там не се шегуват с шпионите — нарочно тихо каза Холт.
— Както искате. Ще им докажа, че не съм вражески агент. Моята работа няма нищо общо с войната, Дени. Просто искам да предотвратя едно престъпление. Ако не успея, тази нощ ще подпалят една къща и ще унищожат ценна формула.
— Това е работа на пожарната служба.
— Само вие и аз сме в състояние да го предотвратим. Не мога да ви обясня защо. Не забравяйте хилядата долара.
Холт не бе забравил. Много му бяха нужни хиляда долара. През живота си не бе имал толкова пари. Това е огромна сума; капитал, който ще му открие големи възможности. Не бе получил образование. Мислеше си, че цял живот ще се занимава с тази отегчителна работа. Но с такъв капитал… разбира се, вече е съвсем друго. Защо да не стане бизнесмен? Ето я възможността да прави пари. Хиляда долара са залог за едно добро бъдеще.
От парка излезе на 72-ра улица и зави на юг към Централния Уестпарк. С крайчето на окото си забеляза, че насреща му се задава такси. Искат да му преградят пътя… Холт чу неясния вик на пътника си. Намали скоростта, видя профучалата край него кола и почна бясно да върти кормилото, като натискаше с всички сили абриажа. Направи остър завой и се понесе на север.
— Не се безпокойте — каза той на Смит.
В колата седяха четирима; Холт ги зърна за миг. Всички чисто избръснати, облечени в черно. Може би са въоръжени; не беше уверен. Те също завиха, искаха да го настигнат, но им попречи движението.
При първия удобен случай Холт зави наляво, пресече Бродуей, на кръстовището пое по „Хенри Хъдсън“ и вместо да тръгне по шосето на юг, направи пълен кръг и се върна на Уест Енд авеню. Тук движението беше още по-голямо. Автомобилът на преследвачите беше изчезнал.
— Сега накъде? — запита той Смит.
— Не знам. Трябва да се уверим, че са загубили следите ни.
— О’кей — каза Холт. — Те ще продължат да се въртят тук, да ни дирят. Най-добре е ние да се махнем. Оставете аз да ви водя.
Зави към най-близкия гараж, плати таксата за престой и помогна на Смит да излезе от колата.
— Ще трябва нейде да убием времето, засега е опасно да се движим с колата.
— Къде?
— Какво ще кажете за някое тихо барче? Ще пийнем нещичко. Ама че напрегната нощ.
Смит като че ли изцяло се бе оставил в ръцете на Холт. Излязоха на 42-ра улица, с нейните едва осветени кабарета, кафе шантани, тъмни входове и евтини програми. Холт се провираше през навалицата, влачейки след себе си Смит. През въртящата се врата влязоха в барчето, но там съвсем не бе тихо. В ъгъла гърмеше мюзик боксът.
Холт съзря свободно сепаре в дъното. Седнаха, кимна на сервитьора и поръча уиски. Смит нерешително поръча същото.
— Познавам този бар — каза Холт, — има запасен изход. Ако са ни проследили, бързо ще се измъкнем.
Смит трепереше.
— Не се бойте — окуражи го Холт. Той му показа връзка боксове. — Нося ги за всеки случай. Така съм по-спокоен. А, ето нашето уиски.
Холт извади банкнотите и като ги прикриваше с тялото си, започна да ги разглежда. Като че ли са редовни. Не са фалшиви; номерата на сериите са о’кей. Но пак го лъхна миризма на мухъл.
— Изглежда, доста отдавна ги пазите — осмели се той.
Смит разсеяно каза: