Единственият въпрос беше докъде се простираше конспирацията. Дори да можеше да определи източника, не знаеше дали ще може да го унищожи. Само ако Род Каерн и хората му не бяха прибързали толкова в нощта, когато хванаха сатрапа. Ако Давад Рестарт и семейство Вестрит бяха оцелели, може би щеше да успее да изтръгне истината от тях. Може би те щяха да разкрият кои от джамаилските благородници бяха замесени в това. Но Рестарт беше мъртъв, а семейство Вестрит бяха изчезнали. Нямаше да получи отговори от тях.
Бутна диаграмата настрана и я замени с елегантна карта на Бингтаун. Фино омастилена и илюстрована, тя беше едно от чудесата, които бе открила в библиотеката на Рестарт. В добавка към оригиналните дарения на всички Стари Търговци — всяко владение бе намастилено със съответния цвят на фамилията, Давад беше вписал основните претенции на Новите Търговци. Тя я изучи с поглед, като се чудеше дали би могла да ѝ разкрие някаква улика за съюзниците му. Намръщи се над нея, после повдигна перото си, натопи го и написа бележка до себе си. Харесваше разположението на Барбери Хил. Щеше да е удобен дом през лятото, веднъж щом тези спорове бяха разрешени. Беше владение на Нов Търговец; вероятно бингтаунските Търговци щяха с радост да ѝ го отстъпят. Или, като представител на сатрапа, просто щеше да го вземе.
Тя се облегна назад в огромния стол и за кратко ѝ се прииска Давад Рестарт да беше по-малък човек. Всичко в тази стая беше твърде голямо за нея. Понякога се чувстваше като дете, което се правеше на възрастен. Понякога изглеждаше, че цялото общество на Бингтаун има подобно влияние върху нея. Цялото ѝ присъствие тук бе преструвка. Нейният „авторитет от сатрапа“ беше документ, който беше принудила сатрап Косго да подпише, когато беше болен. Цялата ѝ власт, всичките ѝ претенции за социален статус се базираха на него. А неговата сила пък се основаваше на идеята, че сатрапството властва над Бингтаун. Първият път, когато бе осъзнала колко често срещани са приказките на бингтаунските Търговци за суверенитет, се беше шокирала. Бяха направили предполагаемото ѝ положение в обществото им дори по-несигурно. Може би щеше да е по-мъдро, ако бе заела страната на Новите Търговци. Но не, защото поне част от тях осъзнаваха, че благородниците на град Джамаилия се опитват да отхвърлят властта на сатрапа. Ако влиянието му в столицата беше под въпрос, колко незначително беше тук, в най-отдалечената провинция на сатрапството?
Беше твърде късно за съмнения. Беше направила избора си и бе приела ролята си. Последната ѝ и най-голяма надежда беше да я изиграе добре. Ако успееше, Бингтаун щеше да е неин дом до края на живота ѝ. Беше мечтала за това от деня, в който — като млада жена — бе чула, че в Бингтаун една жена може да има същите права като един мъж.
Отпусна се за малко на възглавничките, докато очите ѝ обхождаха стаята. В огнището на кабинета гореше силен огън. Светлината, идваща от него, заедно с тази от множеството свещички, блещукаше топло върху полираното дърво на бюрото. Харесваше тази стая. Е, завесите бяха непоносими и книгите в многото сандъци покрай стената бяха неподредени и покъсани, но всичко това можеше да се промени. Отпърво, провинциалният стил бе бил смущаващ, почти дразнещ, но сега, след като имението бе нейно, я караше да се чувства част от Бингтаун. Повечето от къщите на Старите Търговци, които бе виждала, бяха подобни на тази. Можеше да се приспособи. Размърда пръсти в удобните чехли от агнешка вълна, които носеше. Бяха принадлежали на Кеки и бяха малко тесни. Лениво се почуди дали в момента на Кеки ѝ беше студено на краката, но без съмнение Дъждовните Търговци се грижеха добре за благородните си заложници. Тя не потисна доволната си усмивка. Отмъщението беше сладко дори на малки порции. Вероятно сатрапът още не се беше досетил, че тя е уредила отвличането му.
— Съветничке?
Отново беше прислужникът.
— Казах, че съм заета — предупредително му каза тя. Бингтаунските слуги нямаха истинско понятие за почтителност към господарите си. Бе изучавала Бингтаун през целия си живот, но нищо в официалната му история не беше я подготвило за егалитарната1 реалност. Стисна зъби, щом момчето ѝ отговори.
— Съобщих на жената, че сте заета — внимателно обясни то, — но тя настоя да ви види сега. Казва, че нямате право да използвате къщата на Давад Рестарт, както и че ще ви даде един шанс да обясните, преди да съобщи за тази несправедливост пред бингтаунския Съвет от името на законните наследници на Давад.