Серила захвърли перото на бюрото. Не би търпяла подобни думи от никого, камо ли от слуга.
— Давад Рестарт беше предател. С действията си той изгуби всякакви права над този имот. Това включва и правата на наследниците му. — Изведнъж осъзна, че се обяснява на прислугата и избухна: — Кажи ѝ да си върви и че нямам време да се срещам с нея — нито сега, нито никога.
— Кажи ми го сама и ще имаме повече време да спорим.
Серила шокирано се взря в старата жена, която стоеше на вратата. Беше облечена простовато, в износени, но чисти дрехи. Не носеше бижута, но блестящата ѝ коса беше чиста. Стойката ѝ, повече от всичко друго по нея, я издаваше като Търговка. Изглеждаше ѝ позната, но предвид сродствата между Старите Търговци, не се изненадваше. Половината от тях си бяха втори братовчеди. Серила я изгледа гневно.
— Върви си — каза безцеремонно. Вдигна перото си в знак на хладнокръвие.
— Не, няма да си тръгна. Не и докато не бъда удовлетворена. — В гласа на Търговката звучеше студен гняв. — Давад Рестарт не беше предател. Като го набеди за такъв, ти можа да си присвоиш собствеността му. Може би нямаш против да крадеш от един мъртъв човек, който дори ти предложи гостоприемството си. Но несправедливите ти обвинения бяха бедствени за мен. Семейство Вестрит беше атакувано и едва не беше убито, бях прокудена от дома си, вещите ми бяха откраднати и всичко заради твоята клевета. Няма да търпя повече. Ако ме принудиш да отнеса това пред Съвета на Бингтаун, ще откриеш, че тук властта и богатството не определят справедливостта както в Джамаилия. Всички Търговски семейства почти не се различаваха от просяци, когато дойдохме тук. Нашето общество е основано на принципа, че думата на човек го обвързва, независимо от благосъстоянието му. Оцеляването ни бе зависило от способността да вярваме на дадената дума. Да клеветиш тук е по-безполезно, отколкото си представяш.
Това трябваше да е Роника Вестрит! Слабо приличаше на елегантната възрастна жена от бала. Всичко, което бе запазила, бе достойнството си. Серила си напомни, че тя беше тази, която има авторитет тук. Задържа тази мисъл, докато и повярва. Не можеше да позволи на никого да поставя под съмнение превъзходството ѝ. Колкото по-скоро се оправеше с възрастната жена, толкова по-малко неприятности щеше да има за всички. Спомените ѝ я пренесоха назад, в дните, прекарани в сатрапския съд. Как се бе справяла с подобни оплаквания? Запази лицето си безизразно, докато обявяваше:
— Губиш ми времето с този дълъг списък от предполагаеми несправедливости. Няма да се оставя да ме тормозиш със заплахите и обвиненията си. — Облегна се на стола си в опит да покаже спокойна увереност. — Не знаеш ли, че си обвинена в предателство? Да нахлуеш тук с налудничавите си обвинения е не само безразсъдно, но и нелепо. Имаш късмет, че не те оковах във вериги незабавно.
Серила се опита да улови погледа на прислужника. Трябваше да схване намека и да изтича за помощ. Вместо това той просто ги наблюдаваше с интерес. Вместо да се сплаши, Роника само се разгневи още повече.
— Това може и да действа в Джамаилия, където се възхваляват тирани. Но това е Бингтаун. Тук моят глас е също толкова важен, колкото и твоят. И не оковаваме хората, без да им дадем възможност първо да се изкажат. Настоявам за възможността да се обърна към Съвета на бингтаунските Търговци. Искам да изчистя името на Давад или да ми се покажат доказателствата, които го уличават. Настоявам да бъде погребан прилично, независимо от случая.
Старата жена навлезе в стаята. Костеливите ѝ ръце бяха притиснати от двете ѝ страни. Очите ѝ пробягаха из помещението, а гневът ѝ видимо нарастваше, докато отбелязваше промените, които бе оказало присъствието на Серила. Думите ѝ станаха по-резки:
— Искам собствеността на Давад да бъде предадена на наследниците му. Искам собственото ми име да бъде изчистено и искам извинение от онези, които застрашиха семейството ми. От тях също очаквам обезщетение. — Жената се приближи още повече. — Ако ме принудиш да се изправя пред Съвета, ще бъда изслушана. Това не е Джамаилия, съветничке. Жалби от Търговец, дори и Търговец, който не е особено харесван от хората, няма да бъдат пренебрегнати.
Този разсеян прислужник беше избягал. Серила копнееше да отиде до вратата и да извика за помощ. Но се боеше дори да се изправи, за да не предизвика нападение. Предателските ѝ ръце и сега трепереха. Стълкновенията вече я изнервяха. Откакто… Не. Нямаше да мисли за това сега, нямаше да позволи да я разколебае. Да се замисли за него беше като да признае, че я е променило необратимо. Никой нямаше такава власт над нея, никой! Щеше да бъде силна.