— Отговори ми! — ненадейно настоя жената. Серила се сепна рязко и вършеещите ѝ ръце разпиляха документите по писалището. Възрастната жена се приведе над бюрото с пламтящи от гняв очи. — Как смееш да си седиш там и да ме пренебрегваш! Аз съм Роника Вестрит от бингтаунските Търговци. За коя се мислиш, че да мълчиш и да се взираш в мен?
По ирония на съдбата, този въпрос беше единственото, което можеше да извади Серила от сковалата я паника. Беше въпрос, който напоследък често си бе задавала. Беше репетирала отговора си пред огледалото в безкрайно себеутвърждение. Тя се изправи. Гласът ѝ трепереше едва забележимо.
— Аз съм Серила, заклета съветничка на сатрап Косго. Повече от това, аз съм негов представител тук, в Бингтаун. Имам подписаните документи, за да го докажа, документи, които сатрапът създаде, за да се справи с конкретната ситуация. Докато той се укрива заради собствената си безопасност, моята дума има същата тежест като неговата, моите решения са каквито неговите биха били и моите постановления са също толкова обвързващи. Самата аз проучих въпроса с предателството на Давад Рестарт и го обявих за виновен в измяна. Според джамаилския закон всичко, което той притежава, се конфискува от трона. Тъй като аз представлявам трона, реших да намеря приложение на конфискуваното.
За момент възрастната жена изглеждаше обезсърчена. Серила извлече кураж от този признак на слабост. Тя отново взе перото си. Навеждайки се над бюрото, се престори, че преглежда бележките си, след което вдигна поглед към жената Вестрит.
— Досега не съм намерила пряко доказателство за измяната ти. Не съм направила официално изявление срещу теб. Съветвам те да не ме принуждаваш да се вглеждам по-внимателно в участието ти. Притесненията ти за един мъртъв предател не ти носят особено доверие. Ако си мъдра, ще си тръгнеш сега — освободи я Серила, като отново погледна към бележките си. Тя се молеше жената просто да си отиде. Щом го направеше, Серила можеше да събере въоръжени мъже и да ги изпрати след нея. Притисна пръсти към пода, за да не позволи на коленете си да се заклатят.
Тишината се проточи. Серила отказваше да вдигне поглед. Тя чакаше да чуе как тази Роника Вестрит тежко си заминава, победена. Вместо това юмрукът на Търговката внезапно се стовари върху бюрото, предизвиквайки мастилото да подскочи в мастилницата си.
— Не си в Джамаилия! — остро заяви Роника. — Ти си в Бингтаун. А тук истината се определя от фактите, не от твоето постановление. — Чертите на Роника се изкривяваха от гняв и решителност. Бингтаунската Търговка се наведе над бюрото, завирайки лицето си в това на Серила. — Ако Давад беше предател, тук, в записите му, щеше да има доказателство. Колкото и глупав да беше, отчетите му винаги бяха изрядни.
Серила притисна гръб обратно в стола. Сърцето ѝ биеше лудо и ушите ѝ пищяха. Жената беше напълно побъркана. Потърси воля да скочи на крака и да избяга, но беше парализирана. Забеляза прислужника зад Роника и облекчението я погълна, когато видя няколко от Търговците зад него. Преди няколко минути щеше да му е бясна, че ги води необявени. Сега беше толкова жалко благодарна, че сълзи опариха очите ѝ.
— Арестувайте я! — умоляваше тя. — Тя ме заплашва!
Роника извъртя глава, за да погледне към мъжете. Те изглеждаха стъписани. Роника се изправи бавно и обърна гръб на Серила. Гласът ѝ излъчваше хладна учтивост, докато ги поздравяваше поименно.
— Търговецо Друр. Търговецо Конри. Търговецо Девуше. Радвам се да ви видя тук. Може би сега ще получа отговори на въпросите си.
Израженията, преминали през лицата им, подсказваха на Серила, че положението ѝ не се е подобрило. Изненада и вина бяха бързо прикрити от учтива загриженост.
Само Търговецът Девуше се взираше в нея.
— Роника Вестрит? — попита той невярващо. — Но аз мислех… — Той се обърна да погледне придружителите си, но те се бяха овладели по-бързо.
— Има ли някакъв проблем тук? — започна Търговецът Друр, но Търговецът Конри го прекъсна: — Мисля, че прекъсваме личен разговор. Можем да се върнем по-късно.
— В никакъв случай — отвърна сериозно Роника, все едно се бяха обърнали към нея. — Освен ако не мислите, че оцеляването ми е въпрос, който да се реши от съветничката. По-подходящо е истинският проблем тук да се разреши от Съвета на Търговците, вместо от съветничката на сатрапа. Господа, както очевидно ви е известно, моето семейство беше безмилостно нападнато, а репутацията ни бе потъпкана дотам, че да застрашава живота ни. Търговецът Рестарт беше подло убит и след това така оклеветен, че убийците му твърдят, че постъпката им е обоснована. Тук съм, за да настоявам Съвета да разследва този въпрос и да въздаде справедливост.