Роника Вестрит срещна погледа на всеки един от мъжете.
— Припомнете си всичко, което знаехте за Давад. Някога сключвал ли е сделка, в която печалбата му е била несигурна? Някога поставял ли се е във физическа опасност? Той беше нетактичен в социално отношение, човек, съвсем близо до това да бъде презрян и от Стари, и от Нови Търговци. Това ли е човекът с харизмата и експертизата да изготви заговор срещу най-влиятелния мъж в света? — Тя презрително посочи с глава към Серила. — Попитайте съветничката кой ѝ донесе информацията, довела до нейните предположения. Сравнете ги с имената на заговорничилите чрез Давад и това ще ви даде идея накъде да насочите подозренията си. Когато получите отговори, можете да ме откриете в дома ми. Разбира се, освен ако синът на Търговеца Каерн не реши, че най-чистият начин да се разреши този проблем е като убие и мен.
Роника се обърна рязко. Изправена като острие на меч и без да се усмихва, тя застана срещу Род. Красивият, смугъл Род Каерн изведнъж доби блед и нездрав вид.
— Давад Рестарт беше хвърлен чисто от капрата. Никой нямаше намерение да умре там!
Роника срещна ядния му поглед с лед.
— Намеренията ви очевидно не бяха от голямо значение. Във всеки случай, не ви беше грижа за никого от нас. Малта чу какво казахте в нощта, когато я оставихте да умре. Тя ви видя, чу ви и оживя. Без каквато и да било помощ от ваша страна. Търговци, синове на Търговци, вярвам, че имате да разсъждавате над много неща тази вечер. Лека нощ.
Тази възрастна жена, в износените си дрехи, все пак успя да профучи царствено през стаята. Облекчението, което Серила изпита при напускането на Роника, беше моментно. Сядайки обратно в стола си, тя с неудобство забеляза обърнатите към нея лица. Припомни си първите си думи, след като Старите Търговци бяха влезли в стаята, и се сви, като реши, че трябва да ги защити.
— Тази жена не е с всичкия си — обяви със снижен глас. — Наистина вярвам, че щеше да ме нарани, ако не бяхте дошли. — И добави тихо: — Може би ще е най-добре някак да я задържим… заради собствената ѝ безопасност.
— Не мога да повярвам, че останалата част от семейството ѝ също са оцелели — нервно поде Крион, но Род Каерн му заповяда да мълчи и плъзна навъсен поглед из стаята.
— Съгласен съм със съветничката. Роника Вестрит е побъркана. Говори за молби до Съвета, съдебни дела за убийство и присъди! Как може да си мисли, че подобни закони важат по време на война? Силни мъже трябва да действат в тези времена. Ако бяхме чакали Съвета да се събере в деня на пожарите, Бингтаун щеше да е в ръцете на калсидците. Сатрапът щеше да е мъртъв и вината за това да легне на нашите плещи. Отделни Търговци трябваше да действат и те го направиха. Спасихме Бингтаун! Съжалявам, че Рестарт и жените на Вестрит бяха замесени в залавянето на сатрапа, но те взеха решението да се качат в каретата с него. Когато избраха такава компания, избраха и съдбата си.
— Залавяне? — Търговецът Друр повдигна вежда. — Беше ми казано, че сме се намесили, за да предотвратим отвличането му от Новите Търговци.
Род Каерн не се подведе.
— Знаеш какво имам предвид — изръмжа той и се обърна настрани. Отиде до прозореца и се загледа навън, над потъмнялата местност, като че се опитваше да различи отдалечаващата се фигура на Роника.
Друр поклати глава. Посивелият Търговец изглеждаше по-стар от годините си.
— Знам какво възнамерявахме, но някак… — Той остави думите му да заглъхнат. Повдигна очи и бавно огледа всички в стаята. — Затова дойдохме тук тази вечер, съветничке Серила. С приятелите ми се страхуваме, че в опита си да спасим Бингтаун, поставихме на пътя на разрушението самата му сърцевина.
Лицето на Род почервеня от гняв.
— А аз дойдох да кажа, че тези от нас, които са достатъчно млади, за да бъдат движещата сила на тази сърцевина, знаят, че не сме направили достатъчно. Желаеш да преговаряш с Новите Търговци, нали, Друр? Въпреки че те вече плюха на едно такова предложение. Би спазарил и рожденото ми право в името на това да се чувстваш удобно на старини. Е, дъщеря ти може да си седи вкъщи и да плете, докато по улиците на Бингтаун умират мъже. Може да ти позволява малодушно да пълзиш пред тези новодошли парвенюта и да трампиш правата ни в името на мира, но ние няма да го направим. Какво ще последва? Ще дадеш ли дъщеря си на калсидците, за да сключиш мир и с тях?
Лицето на Търговеца Друр бе станало червено като брадичката на пуйка. Бе стиснал юмруци от двете страни на тялото си.
— Господа, моля ви — каза меко Серила. Напрежението в стаята бе осезаемо. Съветничката седеше в центъра ѝ като паяк в мрежата си. Търговците се обърнаха към нея и зачакаха думите ѝ. Страхът и безпокойството ѝ от преди малко бяха изпепелени в разгорелия се вътре в нея триумф. Бингтаунски Търговец се противопоставяше на бингтаунски Търговец и те бяха дошли, за да потърсят нейния съвет. Толкова високо я ценяха. Ако можеше да задържи това влияние, щеше да е в безопасност през остатъка от живота си. Така че внимателно сега. Стъпвай внимателно.