— Знаех, че този момент ще настъпи — деликатно излъга тя. — Това беше една от причините, поради които подтиквах сатрапа да дойде тук и да посредничи в този конфликт. Вие гледате на себе си като на фракции, докато светът ви вижда единствено като едно цяло. Нямам предвид — тя повиши глас и повдигна предупредително ръка, тъй като Род пое дъх, за да я прекъсне гневно, — че трябва да се откажете от всичко, което ви се полага по право. Търговците и синовете не Търговците могат да бъдат сигурни, че сатрап Косго няма да им отнеме даденото им от сатрап Есклепий. Ако обаче не внимавате, можете все пак да го загубите, като пропуснете да разберете, че времената са се променили. Бингтаун вече не е затънтено място. Той има потенциала да се превърне в значимо търговско пристанище в света. За да го постигне, Бингтаун трябва да стане по-разнообразен и толерантен от преди. Но трябва да го направи, без да изгуби качествата, които го правят уникален сред сатрапската корона.
Думите просто ѝ дойдоха, изсипващи се от устата ѝ в ритмични, разумни твърдения. Търговците изглеждаха очаровани. Тя почти не разбираше какво ги съветва. Нямаше значение. Тези мъже бяха толкова отчаяни за решение, че щяха да слушат всеки, който твърдеше, че има такова. Отново седна в стола си, всички очи бяха приковани в нея.
Друр заговори първи.
— Ще преговаряте с Новите Търговци от наше име?
— Ще наложите условията на оригиналната ни харта? — попита Род Каерн.
— Ще го направя. Като чужденец и представител на сатрапа, само аз съм достатъчно компетентна да върна мира в Бингтаун. Мир, който да се задържи, с условия, които да са приемливи за всички. — Тя позволи на очите си да проблеснат, щом добави: — И като сатрапски представител, ще напомня на калсидците, че когато атакуват принадлежащото на Джамаилия, те атакуват самата Джамаилия. Перленият трон няма да допусне подобна обида.
Напрежението в стаята изведнъж спадна сякаш самите ѝ думи вече бяха постигнали споменатата цел. Рамене се отпуснаха и вените в юмруци и вратове станаха по-малко видими.
— Не трябва да се възприемате като противници в това — каза тя. — Всеки от вас допринася със собствените си силни черти. — Посочи към всяка от групите. — По-възрастните познават историята на Бингтаун и предлагат години опит в преговарянето. Знаят, че нищо не може да се постигне, без всички страни да са готови да отстъпят по по-маловажните въпроси. От друга страна, синовете ви осъзнават, че бъдещето им зависи от това оригиналната харта на Бингтаун да бъде припозната от всички, които пребивават тук. Те носят силата на своята убеденост и издръжливостта на младостта. Трябва да сте задружни в тези проблемни времена, да уважавате миналото и да подсигурите бъдещето.
Двете групи сега се гледаха една друга открито, враждебността между тях улягаше в колебливо разбирателство. Сърцето ѝ подскочи. Бе родена за това. Бингтаун беше съдбата ѝ. Тя щеше да го обедини, да го спаси и да го направи свой.
— Късно е — каза меко. — Мисля, че преди да поговорим, всички се нуждаем от почивка. И да помислим. Ще очаквам всички ви утре, да споделите обедната ми трапеза. Дотогава ще подредя собствените си мисли и предложения. Ако сме единодушни в решението да преговаряме с Новите Търговци, ще предоставя списък с техни имена, хора, които може би ще се съгласят на подобно нещо, както и достатъчно влиятелни, за да говорят от името на съседите си. — Тъй като лицето на Род Каерн помръкна и дори Крион се намръщи, тя добави с лека усмивка: — Но разбира се, ние все още не сме стигнали дотам. И ви уверявам, че нищо няма да бъде предприето, докато не достигнем съгласие. Отворена съм за всякакви предложения.
Тя ги освободи с усмивка.
— Приятна вечер, Търговци.
Всеки от тях се приближи, хвана ръката ѝ и се поклони, като ѝ благодари за съветите. Докато Род Каерн правеше всичко това, тя задържа пръстите му малко по-дълго. Той вдигна поглед към нея с изненада, а устните ѝ изрекоха безмълвно: „Върни се пак по-късно.“ Черните му очи се разшириха, но не каза нищо.
След като прислужникът ги изпрати, тя въздъхна с облекчение и задоволство. Щеше да оцелее тук и Бингтаун щеше да е неин, независимо какво се случеше със сатрапа. Стисна устни, докато преценяваше Род Каерн. Надигна се бързо и се отправи към звънеца на прислугата. Щеше да повика прислужницата си, да ѝ помогне да се облече в нещо по-официално. Род Каерн я плашеше. Беше мъж, способен на всичко. Не искаше да си помисли, че с молбата си е имала предвид среща от лично естество. Щеше да е спокойна и формална, когато му възложеше задачата да намери Роника Вестрит и семейството ѝ.