Бе слушала със снизходителен скептицизъм как Уинтроу срамежливо бе започнал да споделя спекулациите си. Първоначалното му недоверие спрямо Кенит постепенно бе прераснало в убеждението, че капитанът е избран от Са, за да осъществи някаква велика орис. Беше подозирала, че Кенит си играе с наивността на момчето, насърчавайки възгледите му само за да може да го включи в собствените си начинания. Колкото и привързана да беше към Кенит, вярваше, че е способен на подобни заблуди. Това не я караше да уважава мъжа си по-малко само защото беше готов да направи каквото е нужно, за да постигне целите си.
Но това беше, преди да види как Кенит повдига ръце и повишава глас, за да обуздае буря и да контролира морска змия. От този момент се бе почувствала сякаш мъжът, когото обичаше, ѝ беше отнет и подменен с друг. И не само тя се чувстваше така. Екипажът, който щеше да последва капитан Кенит към всякаква кървава смърт, сега замлъкваше, щом той се приближеше, и почти се свиваше от страх при пряка негова заповед. Кенит почти не забелязваше. Това беше странното. Изглежда, приемаше стореното от него и очакваше същото и от другите. Говореше с нея сякаш нищо не се беше променило. Шокиращо беше, че я докосваше както преди. Тя не бе достойна да бъде докосвана от такова създание, но и не смееше да му откаже. Коя беше тя, че да поставя под въпрос волята на такъв като него?
Какво беше той?
Дойдоха ѝ думи, на които преди би се присмяла. Докоснат от бога. Обичан от Са. Предопределен. Предречен. Избран от съдбата. Искаше ѝ се да се засмее и да отхвърли подобни измислици, но не можеше. От самото начало Кенит не беше приличал на никой мъж, когото бе познавала. Правилата, изглежда, никога не важаха за него. Беше успял там, където всеки друг мъж би се провалил, беше постигнал невъзможното безпроблемно. Задачите, които си беше поставил, я объркваха. Големината на амбициите му я изумяваше. Нима не беше хванал бингтаунски жив кораб? Кой друг беше оцелял от нападение на морска змия? Кой, освен Кенит, можеше да накара сбирщината от селища на Пиратските острови да започнат да мисля за себе си като за предни постове на обширно владение, полагащото се на Кенит кралство?
Какъв мъж таеше такива мечти, камо ли пък да успее да ги осъществи?
Такива мисли я караха да усеща липсата на Уинтроу още по-остро. Ако беше буден, той можеше да ѝ помогне да разбере. Макар че беше млад, бе прекарал почти целия си живот, обучавайки се в манастир. Когато го беше срещнала за първи път, го бе презряла заради възпитаните му порядки и благи маниери. Сега ѝ се искаше да може да се обърне към него относно съмненията си. Думи като съдба, орис и поличба се отронваха от устата му така лесно, както проклятията от нейната. Идващи от него, такива думи звучаха правдоподобно.
Хвана се, че си играе с малката торбичка, която носеше около врата си. Отвори я с въздишка и за пореден път извади малката фигурка. Беше я намерила в ботуша си, заедно с известно количество пясък и варовикови черупки, след като избягаха от Острова на Чуждите. Беше попитала Кенит какво може да означава подобна поличба от Плажа на съкровищата, а той ѝ беше отвърнал, че вече знае. Този отговор я беше изплашил повече от всяко злокобно пророчество, което би могъл да изрече.
— Но наистина не знам — каза меко на Уинтроу. Куклата едва изпълваше дланта ѝ. Усещаше я като слонова кост, но беше оцветена точно като розова бебешка кожа. Свитото спящо пеленаче имаше малки, перфектни мигли на бузите си, уши като дребни миди и навита около него змийска опашка. Бързо се затопли в ръката ѝ, а плавните контури на телцето молеха да бъдат докоснати. Показалецът ѝ проследи извивката на гръбнака.
— Прилича ми на бебе. Но какво може да означава това за мен? — Тя снижи глас и заговори по-уверено сякаш юношата можеше да я чуе. — Кенит спомена за бебе веднъж. Попита ме дали бих родила дете, ако поиска това от мен. Казах му, че разбира се, че ще го направя. Това ли означава? Кенит ще ме помоли да родя детето му?
Ръката ѝ се отклони към плоския корем. През блузата пръстите ѝ докоснаха малка подутина. За пъпа ѝ беше закачен талисман от магическо дърво във формата на череп, за да я предпазва от болести и бременност.
— Уинтроу, страх ме е. Боя се, че няма да мога да осъществя подобни мечти. Ами ако го проваля? Какво ще правя тогава?