Фигурата повдигна въпросително вежди.
— Никой ли не иска да го вземе за нас? — попита иронично.
Да му хвърлят пръв поглед беше лесната част. Да устроят подиуми и подемници през дърветата, за да пренесат нещата обратно на палубата на Парагон беше времеотнемащата част. Въпреки трудоемката работа, никой не се оплакваше.
— Що се отнася до Клеф, ще си помислиш, че Парагон специално е планирал всичко това, за да го измъкне от уроците му — изтъкна Брашън. Като чевръстата такелажна маймунка на кораба, момчето беше освободено от уроците си за тази задача.
— Ако се ухили по-широко, горната част на главата му може да падне — съгласи се Алтея. Тя изви врат, за да погледне Клеф. На гърба му, докато се връщаше по обратния път към кораба, подскачаше тежка торба. Никакви змии или рояци насекоми не бяха успели да попарят ентусиазма на момчето спрямо въжените му разходки напред-назад между кораба и платформата. — Иска ми се да беше малко по-предпазлив — притесняваше се тя.
Тя, Брашън и няколко членове на екипажа стояха върху платформа от наредени трупи. Увивните растения бяха подсилили старата конструкция с нарастващата си през годините сила, като фактически я бяха вградили в мрежата си от филизи и корени, висящи във въздуха. Сандъците и бъчвите, които съдържаха имането на Игрот, не бяха имали същия късмет. Голяма част от работния ден беше отишла в повторното събиране на изсипаното съкровище в изпразнени щайги за храна и бъчви. Разнообразието му ги удивляваше. Бяха намерили джамаилски монети и изровиха сребро измежду плячката — сигурен знак, че Игрот беше скътал тук не само Дъждовното съкровище. Някаква част от трофеите му не беше оцеляла. Имаше отдавна плесенясали останки от гоблени и килими и купища железни пръстени връз изгнилата кожа, която някога беше изграждала бойните ризи. Оцелялото далеч надминаваше онова, което беше загубено. Брашън беше видял украсени със скъпоценни камъни чаши, изумителни мечове, които все още блестяха ярко, щом бъдеха извадени от филигрираните им ножници, огърлици и корони, статуи и вази, игрови дъски от слонова кост и мрамор с искрящи кристални игрални фигури и други предмети, които не можеше да оприличи. Имаше и по-скромни предмети, от подноси и фини чаени чашки до издялани гребени за коса и фиби със скъпоценни камъни. Измежду придобивките от Дъждовните земи имаше комплект от деликатно издялани дракони с тънки слоеве от скъпоценности за люспи и семейство от кукли с люспести лица. Брашън прибираше внимателно тези последни предмети в кошницата за лук от камбуза на Парагон.
— Мисля, че това са музикални инструменти или поне каквото е останало от тях — умуваше Алтея.
Той се обърна, докато опъваше гърба си, за да види какво прави. Тя беше коленичила и вадеше предмети от един голям сандък, който се беше сцепил по шевовете. Алтея вдигна верига кристали, които дрънчаха и звънтяха сладко едно в друго, докато тя ги освобождаваше от гробницата им, и се усмихна, когато се обърна да ги покаже. Беше забравила, че косата ѝ е натежала от мрежичка със скъпоценности. Движението улови блещукаща слънчева светлина в косите ѝ. Тя го заслепи. Сърцето му запя.
— Брашън? — оплака се миг по-късно тя. Той осъзна, че все още се е втренчил в нея. Без да продума, стана и отиде при нея. Вдигна я на крака и я целуна, без да го е грижа за толерантните усмивки на двама моряци, които загребваха разпръснати монети и ги изсипваха в големи платнени торби. Той я задържа в обятията си, все още наполовина смаян, че може да го направи. Придърпа я по-близо.
— Никога не си отивай от мен — каза дрезгаво в косата ѝ.
Алтея извърна глава нагоре, за да му се ухили.
— Защо бих оставила богат мъж като теб? — подразни го тя. Постави ръце на гърдите му и нежно го избута от себе си.
— Знаех си, че си хвърлила око на богатството ми — отвърна той и я пусна. Сдържа една въздишка. Винаги искаше да се отдръпне от него, преди да е готов да я пусне. Предполагаше, че такава беше независимата ѝ природа. Отказваше да се притеснява, че започва да ѝ омръзва. И все пак, не бе изглеждала твърде разочарована, когато не беше могъл да уреди сватбата им в Търговската зала. Може би не искаше да е чак толкова неизменно свързана с него. После се порица за неспирните съмнения и недоволство. Алтея все още беше до него. Това беше повече, отколкото някога беше имал в живота си, и за него струваше повече от това непостижимо изобилие от съкровища.