Фредерик Чиландър
Съдебен процес
— Да станат всички — монотонно произнесе полицаят.
Влезе съдията, придърпа своя стол и седна.
— Всички да седнат. — Полицаят си свърши работата и престана да се интересува от това, което ставаше около него.
С бързо движение съдията взе чукчето в дясната си ръка и почука слабо по протритата маса. След това се изкашля, поправи очилата си и се зачете в лежащите пред него документи.
Огромната зала на съда беше окичена със знамена, гербове, лозунги и мисли на велики хора. Стените бяха обвити с пластмасови панели, имитиращи старинен дъб. На мястото на столове за публиката имаше три огромни телевизионни камери и няколко микрофона. Четиринадесет милиона зрители следяха процеса между Юханес Миклас Першон и Шведската държава. Предаването се излъчваше директно по девети канал — ако се вярва на рекламата, единственият канал, отговарящ на предназначението си.
Першон беше нисък набит човек, облечен с износен синтетичен костюм, очевидно конфекция, който не му отиваше. След прекараните три седмици в затвора беше небръснат и ако се съдеше по вида му, излъчваше неприятна миризма. И независимо каква точно беше истината, огромната аудитория от пръв поглед реши, че е виновен. Першон почти усещаше омразата, излъчваща се от обективите на телевизионните камери. Чувствуваше се зле и беше силно изплашен. За в бъдеще не го очакваше нищо хубаво независимо дали ще го осъдят или освободят. Вече му беше лепнато клеймо. Обувките го стягаха. Вратът му бе ожулен от яката на ризата. И го обвиняваха не в нещо друго, а в убийство: така обяви с безцветен глас съдията, докато бавно си сваляше очилата и ги прибираше в калъфа.
Съдебните заседатели се бяха втренчили в Першон. Той се мъчеше да не поглежда към тях. Накрая думата поиска защитникът и започна речта си с думите:
— Ваша чест! Многоуважаеми съдебни заседатели! Искам да подчертая преди всичко, че имам за цел не да докажа вината или невиновността на моя довереник, а само да квалифицирам постъпката му. За какво става дума — за непредумишлено убийство, за самоотбрана с посегателство върху чужда собственост или просто за самоотбрана? За предумишлено убийство в общоприетия смисъл на думата едва ли може да се говори, доколкото то предполага редица етични и морални аспекти, неприложими в дадения случай. Поне по отношение на загиналия. Вие всички сте запознати с материалите от следствието, но позволете ми да преразкажа хода на събитията от гледна точка на моя довереник, която досега не бе обявена.
Адвокатът се изкашля и като помнеше за телевизионните камери, изпъна сакото и оправи вратовръзката си. Ако проведе това дело блестящо, в бъдеще може да разчита на солидни хонорари.
— Всичко започна преди пет седмици. Першон работи вече няколко години в малко рекламно агентство в северозападното предградие. Той самият е роден на север и все още не се е аклиматизирал непълно в града. С това се обяснява неговата нерешителност при късното му прибиране от работа. Першон винаги е бил съвестен служител и честен човек. Никога не е задържан от полицията и не е привличан под съдебна отговорност.
Първият инцидент става в петък вечерта, когато Першон се прибира в къщи и за него се залепва, ако мога така да се изразя, търговски робот от типа „Максиконсум“. Першон не иска, а и не може да купи нищо, което се потвърждава и от съответната проверка на робота. Всички вие, разбира се, знаете че този вид роботи, както и всички роботи са разновидности на серията „Универсал — 16“. Различават се само по външността си. Тези същества, много приличащи на хора, са незаменими в тежката промишленост, но не трябва да се забравя, че те все пак са само машини.
Съдията измърмори нещо нечленоразделно.
— По всяка вероятност, в разговора си с робота, Першон се е изразил неудачно и това е придало на робота отрицателен заряд. Поради шока и нервното сътресение, предизвикани от непривичната за него обстановка в затвора, Першон не можа да си спомни какво точно е казал на робота първия път, но това не е чак толкова важно. Възможно е роботът да не е бил точно настроен — както се знае, това са нов тип машини — и той току-що е започнал да обслужва своя район около станцията на метрото. Както и да е, следващия понеделник роботът отново се присламчва към Першон, този път твърдо решен да го накара да купи нещо. Това продължава две седмици, чак до този фатален четвъртък. Моят клиент разполага с твърде ограничени средства и не може да си позволи да пръска пари. Но роботът е толкова упорит, че предния ден Першон решава да носи в себе си пари, за да се отърве от него. Той възнамерява да купи нещо дребно и евтино, например пакетче бисквити. Още нестигнал перона и роботът се хвърля към него. Той настойчиво предлага на Першон стоките си и същият купува пакетче бисквити с надеждата, че „Универсал“ ще го остави на мира.