Тук камерата се спря внезапно върху зъбите на адвоката и в подсъзнанието на четиринадесетте милиона телезрители за миг се появи рекламата на златистокафявите бисквити.
— Обаче роботът не мирясва. Изглежда е престанал да действува Първият закон, тъй като според показанията на очевидците докато Першон трескаво е търсел парите, роботът му разкъсва дрехите и му нанася няколко удара. Не е за учудване, че Першон е обхванат от паника и при опит за самозащита блъска робота, така че той пада на релсите пред идващия влак. Роботът загива под колелата на влака. В него пътуват няколко полицаи, които незабавно отвеждат Першон в участъка и го разпитват. Поради раздърпания вид на Першон и неубедителните показания на изплашените свидетели полицаите сигурно са изтълкували ситуацията погрешно и решават, че Першон е блъснал робота под влака умишлено. Остава ми само да изразя съжалението си, че следствието не представи доказателства за предявеното обвинение, което дословно повтаря предварителните показания на полицаите.
Защитникът се усмихна леко към камерата и седна. Съдията промърмори нещо на съседа си отдясно, който кимна бавно и отново замръзна на мястото си.
— Е, какво пък — каза съдията. — Да чуем сега обвинението. Тоест Шведската държава. Фактът, че аз самият съм непосредствена част от нея, няма да се отрази в никой случай на обективността на решението ми. А също така на решението на заседателите.
Той завъртя бавно глава и погледна съдебните заседатели, които сега за пръв път отклониха погледите си от Першон и той почувствува краткотрайно облекчение.
Изправи се прокурорът, оправи и без това безупречно изгладеното си сако. Очилата с рогова рамка, орловият нос и високото чело над гъстите вежди издаваха в него суров, но безспорно справедлив човек.
— Целта на съда е да установи истината. Истината, уважаеми дами и господа! А истина представляват фактите. Безспорните факти, които не подлежат на опровержение — той почти изкрещя своите приличащи на заповеди лозунги в посока на присъствуващите и микрофоните. В празната зала гласът му прокънтя шумно.
— Фактите се състоят в това — продължи той, — че Шведската държава произвежда, разпространява и продава роботи за благото на народа. Магазините отиват при купувача, а не обратно. Фактите се състоят в това, че тези роботи представляват върха в областта на електрониката и свръхсъвременната техника, факт е също така, че тези роботи се произвеждат и все повече приличат на хора. Да се различи робот от обикновен човек в общата тълпа е трудно. Всичко се прави с цел при среща с робот у хората да не възниква чувство на враждебност към машината. Тези уникални създания извършват огромна обществено-полезна работа в най-различни области. Те не са по-малко ценни от хората. Може би дори напротив.
Още една подробност: единственият външен атрибут на загиналия робот е бил вграденият в корема му механизъм за сключване на сделки. Той не се е различавал по нищо друго от обикновените роботи.
Прокурорът замълча за миг, за да могат думите му да проникнат в съзнанието на присъствуващите.
— Погледнете обвиняемия! Той има вид на престъпник…
— Протестирам — заръкомаха защитникът на Першон.
— Против какво? — сепна се съдията.
— Прокурорът твърди, че външността на моя довереник уж отразява неговата същност.
— Нима?
— Да. Той каза, че клиентът ми има външност на престъпник, а това е…
— Протестът се отхвърля. Измислете нещо по-добро. — Обръщайки се към прокурора, съдията каза: — Продължавайте, моля.
— Благодаря ви, ваша чест — отвърна прокурорът и с рязко свистене пое въздух. — Престъпник! — извика той, като сочеше с пръст разтрепералия се от страх беззащитен Першон. — Позор за шведския народ! Човек, който със своите хитри уловки унищожава нашите най-добри търговски роботи!
Фразите се сипеха като артилерийски залпове. Прокурорът говори цели десет минути и накрая така се разгорещи, че трябваше да подкрепи угасващите си сили с Освежителна любителска бира, поставена предвидливо на масичка пред телевизионните камери. А докато прокурорът спокойно изпразваше запотената чаша, телевизионните зрители не скучаеха в тишината. Поставеният между бутилките бира микрофон улавяше приглушените глътки на прокурора и ги предаваше по прекия канал непосредствено в телевизионната мрежа. В същата минута поне двеста хиляди зрители станаха от местата си и извадиха от хладилниците по консервена кутия Освежителна любителска бира, за да я пресушат страстно заедно с прокурора. А тези, които се позабавиха, все пак последваха техния пример, когато прокурорът остави чашата и като се изкашля от удоволствие, изтри пяната от устните си. Сега заседанието можеше да продължи.