— И нищо друго ли няма да заплашва там човека? — иронично присви едното си око съдията; очевидно си се чувствуваше по-удобно в ролята на къртица.
— Нищо. Освен онова, което той ще носи със себе си — върна му иронията лекарят. — Затова ще е по-добре да забрави тука някои нещица.
Съдията се накани да продължи схватката, но председателят на съда рязко се изправи.
— Съдебното дирене приключи. Компютър Темида, дай заключение по делото!
Компютърът мигновено се отзова с дълбок и абсолютно равнодушен глас, сякаш с гласа на самата богиня на справедливостта:
— Щурман Ерик Зети — виновен. Космопилотка Дара Садова — виновна. Доктор по екзобиология, инженер-лекар Марон Мар — виновен.
Цялата зала се втрещи с нещо като погнуса в лъскавата, студена, безока и безуха машина. Импозантната фигура на председателя на съда се прекърши, главата му хлътна в раменете. Той се опря с две ръце на масата и рече почти умолително:
— Компютър Темида, направи проверка за грешки! Дай мотивация! Писмено!
Половин минута, една вледеняваща половин минута — толкова й трябваше на тази електронна богиня на справедливостта, за да преобърне в себе си цялото дело. Гласът й повтори със същото безстрастие: виновен, виновна, виновен. Едновременно с това печатащото устройство изсипа на съдийската маса няколко листа с обозначението спрямо кои закони и параграфи от космическия кодекс е извършено провинението.
Председателят взе листовете, погледна ги, рече:
— Съдът се оттегля, за да вземе решение. Може би ще трае повече, ние все пак не сме компютри. Присъдата ще бъде произнесена утре.