Тази жена очевидно не бе изпитала лишенията на оскъдния живот. Би трябвало да живее в красива къща в някое предградие в Средния запад и да дава следобедни приеми. А тя беше тук, в джунглата, успяла да се измъкне невредима от опасното среднощно приключение. Против волята си Линк изпита любопитство.
— Как се сдоби с камиона?
— Откраднах го — отвърна тя, без да се изненада от въпроса. — Беше паркиран пред кръчмата. Ключовете висяха на арматурното табло. Дегизирах те като офицер с дрехите и шапката, които намерих на седалката.
— Гениално.
— Благодаря.
— И мина през контролно-пропускателния пункт, като обясни, че съм ти клиент?
— Точно така.
— Имам цицина на главата си.
— О, да, съжалявам. Опитах се да…
Кери млъкна. Линк остана с впечатлението, че крие нещо, което не иска той да си спомни, и я подкани:
— Продължавай.
— Удари се в таблото.
— Аха.
Известно време изучава изражението й, после реши да й прости лъжата. Нямаше смисъл да се карат. Скоро щяха да се разделят. Беше сигурен, че между тях не се е случило нищо. Колкото и да е бил пиян, не би забравил подобно изживяване; без съмнение би запазил спомен за допира до изящните й бедра, чиито съблазнителни форми се очертаваха под роклята.
С усилие прекъсна потока фантастични видения и се зае да състави план как да действа, когато стигне до града. Надяваше се да завари президента в настроение.
— Радвам се, че разполагаме с камион. Така по-лесно ще стигна до града. Идваш ли с мен, или ще се сбогуваме още тук?
— Не е нужно — усмихна се Кери.
— Моля?
— Да ходиш в града.
— Виж, вече ти обясних как стоят нещата при мен — сопна й се той. — Хайде да престанем с игрите. Просто ми дай ключовете и аз ще се оправя сам.
— Никъде няма да пътуваш, господин О’Нийл.
— Веднага се връщам в града. — Той протегна ръка. — Ключовете!
— Филмът.
— Моля?
Кери наклони глава. Линк проследи жеста. Забеляза виещата се кафява лента, изложена на фаталното тропическо слънце. Смразяващият кръвта вик започна като хъркане. Но когато излезе от гърлото му, се превърна в яростен рев. Линк се завъртя, сграбчи жената и я притисна към камиона. Ръката му опираше в гърлото й.
— Би трябвало да те убия.
— Защо не? Какво означава едно убийство повече? Та ти си склонен да жертваш живота на девет деца заради собствения си егоизъм.
— Егоизъм?! Този филм е нещо, с което си изкарвам прехраната. Дължиш ми хиляди долари.
— Ще ти дам колкото поискаш.
— Млъкни!
— Каква е цената?
— За нищо на света няма да приема скапаното ти предложение!
— Защото за разнообразие ще ти се наложи да се погрижиш за някой друг, вместо за себе си.
— Адски си права!
— Добре тогава. Ще ти кажа какво можеш да спечелиш от цялата работа. Но първо ме пусни. Причиняваш ми болка.
Както се мъчеше да се отскубне, изведнъж застина. Телата им бяха тъй близко, сякаш след миг щяха да се слеят в прегръдка. Опомниха се почти едновременно, ала вместо да се отдръпне, Линк се притисна още по-плътно. Взираше се в нея подигравателно. Дъхът му излизаше на пресекулки и пареше лицето й.
— Забрави ли, че сама ме покани? — попита я саркастично. — Защо да не се възползвам?
— Не би се осмелил.
— Защо си толкова сигурна?
— Знаеш защо те измъкнах от кръчмата.
— Известно ми е само, че те целунах, а сутринта, когато се събудих, бях почти разсъблечен.
— Нищо не се е случило — заяви тя с тревога в гласа.
— Все още. — Думите му прозвучаха като обещание. След малко я пусна и й помогна да се изправи. — Но първо да се споразумеем. Ще оставим удоволствието за по-късно. Каква ще ми е ползата, ако се съглася да ти съдействам?
— Ще подготвиш репортаж — отвърна Кери, като разтриваше шията си и го стрелкаше злобно с очи. — В него ще отразиш участието си в спасяването на децата.
— И незаконното прехвърляне на чужденци в Щатите.
— Разполагам с разрешение от имиграционните власти — продължи Кери, като поклати глава. — Всички деца ще бъдат осиновени от американски семейства. — Забеляза лека промяна в скептичния му поглед и се възползва от нея.
— Ще бъдеш на мястото на събитието, господин О’Нийл, и ще запечаташ всичко на филмовата лента. Историята ще е много по-впечатляваща от това, което имаш до момента.