— Сключихме делово споразумение, господин О’Нийл. Иначе не бих се занимавала с теб. Ако отново ме нападнеш, ще те убия.
— Съмнявам се — отвърна невъзмутимо той.
— Аз наистина ще го сторя. Снощи ми се наложи да изтърпя отвратителното ти опипване, понеже нямах друг избор. Отсега нататък да не си посмял да ме докоснеш.
— Добре де, добре.
Линк разпери ръце, за да я увери, че се отказва. Или поне Кери си помисли, че е с подобни намерения. Мъжът обаче изби пистолета от ръцете й толкова бързо и лесно, че чак й стана унизително. Оръжието издрънча, хлъзна се по покрива на кабината и падна на земята. Линк дръпна надолу едната й ръка, а другата изви зад гърба й.
— Никога не насочвай пистолет към мен! Разбра ли? — При следващото движение усука ръката й, така че китката опря в лопатките на гърба.
— Причиняваш ми болка — задъхано изрече Кери.
— А как щях да се чувствам аз, ако беше стреляла?
— Не умея да си служа с пистолет — сопна му се тя.
— Ето още една причина да не се опитваш да вършиш глупости.
— Съжалявам.
— Трябваше да ти извия врата заради номера, който ми погоди. — Линк освободи леко ръката й, но все още я притискаше към себе си. — Но вместо това може би ще получа утеха…
— Не!
— Да!
Целувката беше властна, завладяваща, също както и предишната нощ. Устните му бяха жадни, страстни и в същото време невероятно нежни. Езикът му се плъзна в устатата й. Кери се стегна, но не успя да се възпротиви. Отвърна на целувката против волята си.
Мъжът вдигна глава. Тя бавно отвори очи, сякаш се отърсваше от въздействието на наркотик.
— Отвратително опипване ли каза? — подхвърли злобно Линк. — Защо ли си мисля, че ти хареса? — И без да дочака отговор, със смелост, от която Кери затаи дъх, ръката му покри гърдата й. Галеше заобленото хълмче, очертано под ризата.
— Недей — промълви тя. Не смееше да продължи от страх, че ще се издаде.
— Защо не?
— Защото не искам.
— Искаш — заяви той с безочлива самонадеяност. — В края на краищата експедицията може да се окаже интересна и за двама ни. Защо да не подготвим почвата отсега?
— Моля те, недей… — Гласът й потрепери и се превърна във вик, когато осъзна, че много скоро собственото й тяло ще престане да й се подчинява.
— Харесва ти — прошепна във врата й Линк.
— Не, не ми харесва.
— Напротив! — Нежно захапа ухото й и лекичко го дръпна. — Дори и да се преструваш, че се дразниш, ти си жена, която знае как да отговори на мъжа. — Усмихна се, когато тя простена, неспособна да се изтръгне от прегръдката. — Изглежда, обичаш да си играеш с мъжете. А може би и добре ги познаваш. Ако не беше така, снощи нямаше да успееш да ме подмамиш да дойда с теб.
— Беше пиян. Щеше да излезеш от кръчмата с всяка друга на мое място.
— Не е вярно. Бях пиян, но прозрях какво се крие под ледената ти обвивка. В джунглата никой не съумява да запази самообладание, миличка. Ще се размекнеш.
— Спри! — Кери вложи всичките си сили в тази единствена дума, за да не проличи колко е отслабнала решителността й.
— Засега — отвърна той и дръпна ръката си. — Защото все още съм бесен заради пистолета. Но когато му дойде времето, ще ме молиш за това.
— Ще има да почакаш! — Нахалството му я отрезви и тя започна да се бори като обезумяла.
Успя да го отблъсне, понеже сам й позволи. Сетне се засмя и се наведе, за да вдигне пистолета. Пъхна го в колана си, а тя все тъй не можеше да откъсне очи от тялото му.
— Хайде, качвай се! — нареди Линк. — Аз ще карам. Ще се обуеш в камиона.
Беше се овладял и за момента Кери нямаше от какво да се тревожи. Беше осъзнала обаче, че прегръдката му я бе извадила от равновесие. През последните няколко месеца се беше посветила на децата. В Щатите никой не я чакаше, не беше обвързана и с никого от Монтенегро. Навярно именно поради тази причина бе тъй дълбоко разтърсена от внезапното нахлуване на Линк в живота й.
Той породи копнеж, който до вчера тя и не подозираше, че може да изпита. Плашеше се от дързостта му и в същото време бе очарована от мъжката му безцеремонност. Небрежното облекло, небръснатата брада, дрезгавият глас — всичко това й харесваше. За съжаление характерът му бе непоносим. Ако не бяха изпадналите в беда сирачета, наранената гордост щеше да накара Кери да побегне и да се скрие в джунглата.
В краткия й живот един мъж вече си бе позволил да я използва и тя за нищо на света нямаше да допусне това да се повтори. Баща й се бе оказал мошеник. Линкълн О’Нийл поне бе откровен. Когато безчестието на баща й бе станало всеобщо достояние, Кери страда безмълвно, унизена и измамена от най-близкия си човек. Но не възнамеряваше да мълчи пред Линк. Не му дължеше нищо друго, освен петдесет хиляди долара. За нея не съществуваше основание да се надява на привързаност или на уважение. Ако извършеше нещо, което не й се нравеше, щеше да му го заяви без угризения.