— Нека ме наричат просто Линк — настоя той.
Осем чифта очи се взряха в него с любопитство.
Кери му ги представи едно по едно.
Линк отвръщаше важно, докато Кери изброяваше имената, като подаваше ръка на момчетата и се покланяше почтително на момичетата, които му отвръщаха с кискане. Потупа игриво Лиза по нослето, като внимаваше да не докосне Кери. Поздрави ги на испански и с тези думи речникът му почти се изчерпи.
— Обясни им, че ще се грижа за тях по време на пътуването. — Говореше бавно, за да може Кери да им превежда. — Но трябва да ме слушат. — «Същото се отнася и за теб», казваха очите му. — Когато им заповядам да мълчат, ще ми се подчиняват. Не бива да се отделят от групата. Ако правят това, което им нареждам, ще се качим на самолета и той ще ни откара в Щатите. — Лицата на децата светнаха, когато чуха последните му думи. — Ако се държат прилично, когато пристигнем, ще ги заведа в «Макдоналдс».
— Много си мил, но те не знаят какво е «Макдоналдс». Дори и да се помъча да им обясня, няма да ме разберат.
— О! — Линк зърна обърнатите към него лица и сърцето му трепна. — Е, добре тогава, измисли някаква подходяща награда.
Изядоха безвкусна каша от ориз и боб и започнаха да събират оскъдните си провизии. Тъкмо преди да натоварят децата, Линк донесе фотоапарата, за да ги снима.
— Сестра Кери, бихте ли…
— Моля те, наричай ме просто Кери.
Малката групичка бързо се подреди. Децата възторжено се усмихваха. Лиза си смучеше палеца. Джо бе зареял мрачен поглед към дърветата. Кери се усмихна насила.
— Да тръгваме — подкани ги Линк и сложи капака на обектива.
Преметна през врата си фотоапарата и нарами торбата с консервите, които Джо беше взел от близкото село предишната нощ.
— Защо настояваше всички деца да се подредят?
— Не се знае дали с някое от тях няма да се случи нещастие.
Резкият му отговор накара Кери да спре. Обърна се и се втренчи в него.
— Нима е възможно?
— Ще престанеш ли да летиш в облаците? И в двата лагера има войници, които биха избили тези деца за минута, просто ей така, за да се позабавляват.
— Искаш да се измъкнеш.
— Много си досетлива. Ти също би го направила, ако ти е останала капчица здрав разум, в което вече се съмнявам.
— Не мога, не разбираш ли!
— Хайде, само си губим времето — приключи спора той и изруга, без да се извини.
Стигнаха до камиона. Мрачното изражение на Линк говореше, че почти не вярва да успеят. Натовариха децата в каросерията заедно с оскъдните запаси. Кери се качи при тях.
— Съжалявам, но не бива да се возиш в кабината — каза й Линк, докато я наблюдаваше как слага в скута си Лиза. — Ако някой ни срещне, ще обясня, че Джо ми е помощник.
— Разбирам. Пък и децата ще бъдат по-спокойни с мен. Само ме предупреди, ако забележиш патрул. Ще се покрием с брезента.
— Гледайте да не се задушите. Ако ни спрат, децата да не шават и да си мълчат.
— Обясних им няколко пъти.
— Добре — отвърна Линк и поклати скептично глава. — Ще ми се да вярвам, че ще успеем.
Размениха си многозначителни погледи. После Линк влезе в кабината и запали двигателя. Кери никога не се бе чувствала толкова неловко, макар че се мъчеше да се държи храбро пред децата.
Не се наложи да опъват брезента, но слънцето печеше безмилостно. А където дърветата хвърляха сянка, влагата бе непоносима. Децата се оплакваха от жажда, но Кери пестеше водата. Пък и ако им позволеше да пият до насита, щеше да се наложи често да моли Линк да прекъсва пътуването. Стараеше се да не иска каквито и да било услуги от него.
Продължиха и след като слънцето се скри зад дърветата и в джунглата се спусна здрач. Когато стигнаха до едно изоставено село, вече беше съвсем тъмно. Линк даде сигнал на Кери да опъне брезента. Заобиколи селището и спря на някакво открито място.
— Ще пренощуваме тук.
Кери с благодарност прие протегнатите му ръце и му разреши да я свали от камиона. Сложи длани на кръста си и се протегна, за да отпусне схванатите си мускули. Линк извърна очи от гърдите й, които ясно се очертаха под влажната й риза. Покашля се неловко.
— Имаш ли нещо против, ако се разходя до селото?
— Не, разбира се. Да запалим ли огън?
— Да, но малък. Джо ще дойде с мен. Ето, вземи… — Подаде й пистолета.
— Сутринта ти казах, че не умея да си служа с него.
— Ако се наложи да стреляш, гледай целта да е близо, както бях аз сутринта — бързо й обясни Линк. — Тогава ще улучиш.
Усмихна й се смутено. Тя също му се усмихна. И го проследи как се изгуби с момчето в тъмнината. Поръча на едно от по-големите момичета да се грижи за по-малките и накара момчетата да съберат дърва. Когато Линк и Джо се върнаха, огънят вече гореше. Джо носеше одеяла, а Линк — две мършави пилета.