— Идеален огън — похвали той Кери.
— Благодаря.
— Пилетата едва ли ще са достатъчни да ни нахранят — измърмори извинително Линк. — Но не намерих нищо друго.
— Ще отворя зеленчукови консерви и ще приготвя задушено.
Той кимна и се отдалечи, за да заколи и да оскубе пилетата. Кери му беше благодарна, че го свърши вместо нея.
Въпреки че подремнаха по време на пътуването, децата бяха прекалено изморени, за да ядат. Кери непрекъснато ги подканяше, защото знаеше, че през следващите дни едва ли ще е в състояние да им осигури топла храна. Най-накрая ги настаниха на сламениците в каросерията на камиона. Кери седеше до гаснещия огън и отпиваше от скъпоценното кафе, когато Линк се присъедини към нея и също си наля.
— Не сте се натъкнали на нищо подозрително, нали?
— Не. Всичко е спокойно. Това ми действа страшно зле на нервите. Бих искал да знам къде са.
— Кои?
— Ами другите — ухили й се той.
Кери видя широката му усмивка на светлината на огъня и извърна очи. Притесняваше се всеки път, когато се уловеше колко много я привлича той.
— Страшно ме изненада.
— С какво?
— С чудесното си отношение към децата. Благодаря ти.
— От тях ми мина главоболието и неразположението.
— Говоря ти сериозно. Оценявам усилията, които полагаш.
— През живота си съм вършил някои ужасни неща, но никога не съм бил лош с децата — отвърна напрегнато Линк.
Отпи от кафето и протегна крака. Кери реши да не се хваща за думите му.
— Разкажи ми за децата — подкани я Линк, след като дълго мълчаха. — Да започнем с Мери.
— Не помни баща си. Екзекутирали го, преди тя да се роди, понеже разпространявал пропагандни материали. Изпратили майка й в затвора. Предполага се, че тя също е мъртва.
— А Майк?
Кери ги беше прекръстила, за да свикнат с английските имена, които щяха да чуват в Щатите. Разказа му и за момчето.
— Кара и Кармен са сестрите на куриера ни. Името му е Хуан.
— А Лиза?
— Разкошна е, нали? — Кери се усмихна. — Един войник от бунтовниците изнасилил майка й, когато била само на тринайсет години. След раждането момичето се самоубило. Лиза поне не знае какво е да си имал родители и да ги загубиш.
— А той?
Кери проследи погледа на Линк. Джо седеше встрани от тях и се взираше в тъмната джунгла.
— Джо — замислено промълви Кери. — Толкова е тъжно.
— На колко години е?
— На петнайсет. Невероятно умен е, но трагедията от миналото е оставила незаличим отпечатък в душата му. Затова е такъв. Враждебен. Гневен. Необщителен.
— Влюбен е в теб.
— Какво? — Кери се вторачи в Линк, сякаш си беше загубил ума. — Не ставай смешен. Та той е още дете.
— Което бързо е пораснало.
— Да е влюбен в мен? Не е възможно.
— Защо не? На петнайсет години момчетата вече имат…
— Предполагам — измърмори Кери, за да запълни неловката пауза. — А ти имаше ли?
Запита се какво я накара да му зададе въпроса. С ъгълчето на окото си забеляза, че рязко вдигна глава и се взря в нея.
— Мислех, че само свещениците изповядват.
— Да, така е. Извинявай. Говорехме за Джо.
— Знаеш ли какво направи с роклята, в която беше облечена снощи? Изгори я в огъня, преди да го загаси. — Кери се втренчи в него с невярващи очи, но Линк кимна мрачно. — Видях го как я хвърли в пламъците и я наблюдава, докато се превърна в пепел.
— Но той я открадна и беше наясно за какво ще я използвам.
— Да, но тя стана причина и за моето присъствие тук. Ненавижда се, понеже е допринесъл за позора ти.
— Въобразяваш си.
— Не. Той те пази.
— Досега не съм забелязала. Пък и в момента, така или иначе, не ни заплашва опасност. От какво ме пази?
— От мен.
Светлината от огъня се отразяваше в очите му и те изглеждаха по-скоро златисти, отколкото кафяви. Беше си свалил горнището на униформата и сега носеше само зелена войнишка фланелка без ръкави. Кожата му лъщеше като полирано дърво. Кери се почувства неудобно и извърна очи. Когато най-после Линк проговори, гласът му беше пресипнал.
— Защо не ми каза?
— Нямаше нищо за казване — искрено отвърна тя.
— Ще си позволя да не се съглася с теб, госпожице Бишоп. — Лицето му беше напрегнато и гневно. — Защо не ме спря, когато започнах да те целувам?
— Ако си спомняш, опитах се.
— Не беше много настойчива.
— Предпочетох да ме целунеш, вместо да ме убиеш.