Линк, който след Виетнам беше ходил навсякъде, където пламваше война, разпозна характерното диво изражение на хора, убивали дълго и свикнали със смъртта. Човешкият живот, дори техният собствен, беше без стойност.
Разумът му подсказа да не се прави на герой. Той стисна здраво волана и се поизправи, за да могат да го виждат добре. Единственото предимство за малката им група бе, че не се числяха към армията на президента. Иначе камионът щеше да бъде незабавно разрушен, а пътниците — натъркаляни в джунглата.
— Кери — извика Линк, — не мърдай от мястото си. Опитай се да накараш децата да стоят мирно. Предай на партизаните, че ще отворя вратата на кабината и ще сляза.
Кери преведе думите му на испански. От пръстена враждебни лица не дойде никакъв отговор. Линк прие мълчанието като израз на съгласие. Бавно свали лявата си ръка. Няколко от въоръжените мъже реагираха мигновено.
— Не, не! — изкрещя Кери.
Обясни им бързо, че не бива да стрелят, понеже господин О’Нийл иска само ги уведоми какви са намеренията им. Линк отново свали ръката си и натисна дръжката на вратата. Предпазливо слезе на земята. Вдигна ръце и се отдалечи от камиона. Кери застина, когато един от партизаните се спусна напред и свали пистолета от колана му, сетне му заповяда на испански да хвърли мачетето. Макар че не разбираше добре езика, Линк схвана заплахата и се подчини.
— Водим децата в един град близо до границата — изрече той с висок, ясен глас. — Там ще им осигурим храна и подслон. Сираци са. Не сме ви врагове. Позволете ни…
Един от партизаните пристъпи напред и го зашлеви през устата с опакото на дланта си. Линк, който бе привикнал към уличния побой още от много малък, сви ръцете си в юмруци. Не успя обаче да отвърне на удара, понеже нападателят заби юмрук в корема му и той се свлече в прахта. От устната му потече кръв.
Кери скочи от камиона и се втурна към него. Не видя насочените към нея автомати и се обърна към партизанина:
— Моля ви, господине, изслушайте ни.
— Предупредих те да не мърдаш от камиона! — Линк се изправи и се подпря на коляно. — Върни се на мястото си.
— И да гледам, докато те пребият? — Кери преметна през рамо плитката си и се взря в мъжа, който беше ударил Линк. От емблемата върху баретата му разбра, че е най-старшият сред бунтовниците в групата. — Това, което ви съобщи господин О’Нийл, е вярно. Трябва да откараме децата на по-сигурно място.
— Камионът, с който пътувате, принадлежи на президента.
— Да, наистина. — Кери се опита да запази самообладание. Молеше се и Линк да не избухне. — Откраднах го.
Един от войниците изтегли грубо Джо от кабината и започна да я претърсва. Приближи се до шефа си и му показа горнището на униформата и шапката. Командирът ги тикна в ръцете на Кери, а в очите му се четеше обвинение.
— Офицерът ги беше зарязал в камиона, докато пиеше в кръчмата и се забавляваше с жените — обясни тя и думите й предизвикаха раздвижване сред партизаните.
— Какво има? — попита Линк.
Беше застанал до Кери. Не обърна внимание на кръвта, стекла се по бузата му, само с бавно движение взе да разтрива ребрата от лявата страна на гърдите си.
— Иска да знае защо се движим с камион на армията на президента и откъде сме взели униформата.
Лиза се разплака. Още няколко деца хленчеха уплашено.
Командирът започна да нервничи. Изстреля няколко заповеди. Един от хората му скочи в кабината и нареди на Джо да се прехвърли в каросерията.
— А сега какво? — попита Линк.
— Ще ни откарат в техния лагер — отвърна Кери.
— Кога ще ни пуснат?
— Не знам.
— Защо ще ни водят там?
— За да решат как да постъпят с нас.
Смушкаха ги в гърбовете с автоматите, за да им дадат знак, че трябва да тръгнат. Кери успокои децата, че ще се видят скоро. Когато камионът мина покрай тях, сърцето й се сви при вида на уплашените им, размазани от сълзите лица. Командирът нареди на войника да кара по прекия път. Очевидно лагерът им беше наблизо. Бунтовниците се движеха безшумно. Нито едно листо не помръдваше, докато се провираха през храстите. Линк се опита да каже нещо на Кери, но веднага го предупредиха да млъкне. Заповедта беше издадена толкова заплашително, че той се подчини, макар и челюстта му да се схвана от гняв.
Стигнаха до лагера точно когато камионът се появи от противоположната посока. Позволиха на Кери да отиде при децата, които тутакси накацаха по перилата на каросерията.
Партизаните бутнаха Джо и Линк към камиона. Свалиха и отвориха чантите. Изследваха всяко едно от фотографските приспособления.